ДЕСЕТ ПРОСТИ СТЪПКИ ЗА НЕЗАБАВЕН НАПРЕДЪК НА СЪДЕБНАТА РЕФОРМА

Стане ли дума за съдебна реформа у нас, веднага ни вадят аргументи как без конституционни промени, дори без Велико Народно събрание, това не може да стане. Било твърде скъпо, недостигали сгради и хора. Да правиш реформа в съдебната система било като да реформираш гробищата – не можеш да очакваш помощ отвътре. И така нататък...Всъщност само с няколко прости стъпки без съществени конституционни промени и без голям разход на средства, може да се сложи едно добро начало. Ето някои идеи:

Стъпка Едно. Правото на еднократен немотивиран отвод.

Неслучайното разпределение на делата и избор на съдия или членове на съдебния състав е емблематичен пример за компрометиране на системата. Дори и да има достатъчно информация за даден съдия, че няма да бъде безпристрастен при обсъждане и решаване на спора, отзоваването му и замяната с друг е сложно нещо. Трябват доказателства. А и решението да се отведе, принадлежи на самия компрометиран магистрат.

Пристичко законодателно решение може да предостави на всяка страна по делото правото да заяви еднократно в седмичен срок от обявяването на съдебния състав, че не желае делото да се гледа от конкретен съдия без да е задължена да формулира основанията си за това и да представя доказателства. Такова искане да води незабавно до замяна на съответния магистрат с друг. Страната, ползвала се от правото си на отвод няма да има възможност на тази инстанция да прави нов немотивиран отвод, което не преклудира възможността й да се ползва и от сега предоставената възможност да се иска отвод при сериозни основания и съответни доказателства за съмнение в безпристрастността на други магистрати.

За някои магистрати е натрупано обществено недоверие, известни са техните тесни връзки с политически и икономически кръгове, окултни школи, ловни дружинки и прочие зависимости. Но както казва народът – оно се знае у селото, ама го нема у делото... Поради това шансовете такъв съдия да бъде отстранен от разглеждане на конкретно дело, от изхода на което изглежда да е заинтересован, при сегашната нормативна уредба, са минимални.

Когато за един магистрат се натрупат множество отводи – например от сто разпределени му дела, по повече от половината е отстранен, става ясно какво е общественото доверие към този съдия. И понеже е придобил право на несменяемост по силата на закона, то не е задължително да остане именно на тази позиция: може например от наказателно отделение да бъде преместен в гражданско, в бракоразводен състав или дори да бъде оставен единствено да издава заповеди за изпълнение и изпълнителни листове.

Стъпка две. Публичност на съдебните състави.

Тази стъпка е в непосредствена връзка с предходната. Съставът, който ще гледа делото да се обявява на интернет-страницата на съответния съд. Сега имената на съдиите са нещо като държавна тайна. Някои от съдилищата (Апелативен съд-София, Административен съд- София-град и други) дори не са обявили имената на съдиите, които правораздават в тях.

Стъпка три. Единна номерация на делата.

По примера на частните съдебни изпълнители, за цялата съдебна система да бъде въведена единна номерация на делата. Всяко новообразувано дело да получава уникален за цялата страна номер, състоящ се примерно от: годината, код на съда, код на състава, вид дело, пореден номер. В базата данни на ВСС цялата информация за това дело се въвежда, обработва и съхранява от образуването до приключването му, включително избора на съдебен състав с направените отводи, движението и местонахождението на делото и изхода от него. При това тази информация (при защита на личните данни на страните) да бъде общодостъпна чрез интернет.

Стъпка Четири. Аутсорсинг.

Изнасянето на определени дейности извън съответната институция и възлагането им на подизпълнители, дори на частни фирми или лица се ползва отдавна в други сфери на държавна дейност и дори в областта на правосъдието. Успешен пример са частните нотариуси и съдебни изпълнители.

Днес непосилна тежест за съдилищата, особено за по-големите от тях, е призоваването и връчването на книжа на страните. Отдавна се говори за закриването на  призовкарските служби и предоставянето на тези функции на външни субекти.

Няма съществени доводи срещу предоставянето на частни фирми или лица да осъществяват част от административните дейности в съдебните учреждения – призоваване и връчване на книжа, подръжка на архива и интернет-страниците, стенографски услуги, връзки с обществеността и медиите и други. Съдилищата имат вече натрупан опит в това отношение с преводаческите фирми.

Стъпка пет. Електронно правораздаване.

Определени видове дела, предимно за дължими суми, могат да бъдат разглеждани и решавани по електронен път. Добро начало, с всички резерви към него, е заповедното производство.

В Обединеното кралство например над 80 на сто от делата за парични суми се разглеждат чрез специална процедура, изцяло базирана на интернет.

Може да бъде създаден специализиран пул, основан на опита на търговския регистър, посредством който да бъдат предявявани всички парични искове на стойност до 50 000 лв. например. Такива искове да бъдат разглеждани и решавани от произволен съдия от съответния ранг на територията на страната без оглед седалището или адреса на страните. Така ще бъде постигната бързина, ефективност и равномерно разпределение на работата между големите и по-малките съдебни райони.

Стъпка шест. Промени в структурата на съдилищата.

Районните съдилища да бъдат закрити. Във всеки окръжен съд се създават две камари – долна и горна. Долната камара разглежда делата, подсъдни досега на районен съд. Горната камара гледа като втора инстанция решенията на долната, като същевременно разглежда и първоинстанционните дела, подсъдни до момента на окръжен съд.

Защо това е важно? Първом, постига се по-ефективно и равномерно разпределение на делата от съответния съдебен район. На второ място, спестяват се огромни средства за административни и стопански разходи – сгради, охрана, отопление, секретари, куриери и пр. Намалява се броят на административните ръководители – председатели, зам.-председатели. Подобрява се координацията, възможностите за връзки с обществеността и медиите, концентрация на архива.

За обезпечаване близостта на съда до населението, отделни състави може да провеждат ежеседмично изнесени заседания по график в различни населени места, когато страни по делото са със седалище или местожителство в даденото населено място.

Стъпка седем. Специализация на съдилищата.

След обособяването на административните съдилища и Специализирания наказателен съд бе разбит рудиментарният принцип, остатък от социализма, на единния съд.

Следващата стъпка е обособяването на самостоятелни съдебни органи по трудови и търговски спорове, до делата за малолетни и непълнолетни, по изпълнение на наказанията.

Военните съдилища да бъдат закрити. Вече нямаме нито такава численост на армията, нито състояние на война. Служителите на полицията и специалните служби бяха извадени от юрисдикцията на военното правораздаване. Поради това едва ли е оправдано подържането на такъв правораздавателен сегмент.

Стъпка осем. Особените юрисдикции.

Особена юрисдикция е орган, извън системата на съдебната власт, на когото по силата на специален закон е възложено разглеждането и решаването на спорове, произтичащи от обществените отношения в определена сфера.

Добър пример в тази насока е действащата по времето на социализма,  Комисия по териториално и селищно устройство. В наше време – Комисията за защита на конкуренцията, Комисията по дискриминацията и др.

При обсъждане на въпроса със специализацията, следва да се обсъди възможността за създаване на самостоятелни правораздавателни органи извън системата на съдебната власт, които да разглеждат специализирани спорове – например по кадастър, регулация, отчуждаване и обезщетения – към регионалното министерство. Споровете по транспорта, включително обжалване на първа инстанция на наказателни постановления – да се предостави на комисия към Министерство на трансорта и пр. Данъчните спорове – към Министерство на финансите и т.н.

Във връзка с предходната стъпка може разглеждането на трудовите спорове да се предостави на специализиран трудов арбитраж към социалното министерство, а търговските спорове – към Министерство на икономиката.

Разбира се, актовете на всички особени юрисдикции трябва да могат да бъдат обжалвани пред Върховния касационен или Върховния административен съд. В състава на особените юрисдикции освен юристи могат да бъдат привлечени и професионалисти от съответната област.

Трябва да се приеме единен Закон за особените юрисдикции, който да съдържа основните устройствени и процесуални разпоредби.

Стъпка девет. Комисия по правата на човека.

В България все още нямаме единен орган за защита на основните човешки права, гарантирани от Европейската конвенция по правата на човека и собствената ни Конституция. Съществуват отделни органи – Омбудсмана, Комисията по дискриминация, Комисия за личните данни, Комисия за защита на конкуренцията и др. Специална комисия по бавното правосъдие бе създадена след огромен натиск от Страсбург.

Време е да бъде създаден единен орган, към който гражданите и юридическите лица, чиито права са били накърнени от дейността на държавни или общински органи да се обръщат за съдействие. Този орган да обедини функциите на досега съществуващите и неговите решения да бъдат не с препоръчителен, а със задължителен характер и да може да присъжда обезщетения, както и да задължава съответните органи да прекратят нарушенията. Това ще редуцира в съществена степен делата пред Европейския съд по правата на човека, ще дисциплинира държавните и общински органи и ще създаде у българите така дифицитното чувство за справедливост.

Стъпка десет. Правото на индивидуална конституционна жалба.

Тази стъпка вероятно няма да може да бъде осъществена без лека конституционна промяна. Понастоящем е изключително ограничен кръга на лицата, които могат да сезират Конституционния съд. Отдавна се говори за предоставяне на гражданите и юридическите лица на правото самостоятелно да се обръщат към конституционните съдии, когато техни права и законни интереси са накърнени от противоконституционни закони или окончателни съдебни решения.

Най-после тази стъпка трябва да бъде направена. Естествено, оправдано би било, отделната жалба да се допуска до гледане от КС по специална процедура – например след преглед от тричленен състав или от индивидуален конституционен съдия и едва ако не бъде отхвърлена на този предварителен етап да бъде поставена на вниманието на пълния състав на съда.  А и така ще се създаде достатъчно работа на конституционните съдии, които през годините на прехода си спечелиха у обществото реномето на скъпоплатени безделници.

ЗАЩО ТОЧНО В БЕЛГРАД?

Иво Недялков,

юридически анализатор

Издирваният банкер Цветан Василев реши да се предаде на сръбските власти вместо на българската граница, като разстоянието от Парачин, където се намира фабриката му до Белград и до Калотина е почти еднакво.

Процедурата може да отнеме месеци, дори година.

Решението е на пръв поглед доста неблагоприятно за издирваното лице. Предстои временен арест за срок до 40 дни, през което време българските власти трябва да изпратят мотивирано искане за екстрадиция, съгласно Европейската конвенция, тъй като Сърбия не е член на Европейския съюз и европейската заповед за арест, издадена у нас е безсилна на сръбска територия. Прокурори у нас заявиха, че ще им трябват най-малко 18 дни да подготвят документите – мотивирано искане, описание на деянията, за които лицето се разследва, заверено извлечение от наказателния ни закон, визиращ членовете, по които е квалифицирано обвинението, извлечение от процесуалния закон относно правомощията на съответните наши органи да искат екстрадиция, преписи от постановленията за привличане като обвиняем и минимум писмени доказателства (счетоводни справки, протоколи за разпит на свидетели и пр.) които да материализират инкриминираните деяния. Най-съществена трудност родните обвинители ще срещнат с изготвянето на описанието на престъпленията, тъй като видно е, че все още не им е ясно какво точно се е случило в КТБ и съответно какви обвинения ще бъдат формулирани и към кого.

След изготвянето им, тези документи трябва да бъдат изпратени на Главния прокурор, който е органът, упълномощен от закона, да отправи формалното искане за екстрадиция.

Искането на Главния прокурор се изпраща на Външното ни министерство, което по дипломатически път възлага на Посолството ни в Белград да връчи искането и документите към него чрез вербална нота в Министерство на външните работи на Сърбия.

Следва препращане на преписката от сръбското дипломатическо ведомство до техния главен прокурор, който възлага на съответния окръжен прокурор в Белград да иска от съда предаването на задържаното лице на българските власти. Вероятно ще бъдат проведени не едно съдебни заседания, докато първоинстанционният съд постанови решението си, което може да бъде обжалвано пред въззивната инстанция. Ако и тя даде положително становище за екстрадицията, делото се изпраща на Министерство на правосъдието на Сърбия, като министърът трябва да издаде декрет за екстрадицията, който се явява последния документ от сръбска страна. Следва уведомяване на българските власти по дипломатически път (отново посредством вербални ноти) за одобреното екстрадиране, след което националните полицейски служби по линия на Интерпол съгласуват по оперативен път помежду си датата, часа и мястото за фактическото предаване на лицето.

През цялото това време, Василев трябва да остане в сръбски затвор. Естествено съществува и практика да бъде освободен като предаде паспорта си в канцеларията на белградския съд и се задължи да не напуска града до окончателното решение по случая от сръбска страна, но дали ще реши така тамошния съд...

Каква е целта.

Европейската конвенция за екстрадиция (ЕКЕ) въвежда два особено важни принципа, които са неотменими във всички случаи. Принципът на двойната наказуемост изисква деянията, за които се обвинява лицето да са наказуеми по законите и на двете страни. Не е необходимо непременно пълна идентичност на законовите текстове, но от описанието, което ще изготвят нашите обвинители, сръбският съд ще формира заключението си дали деянията, за които се преследва лицето са наказуеми по закона в Сърбия.

При липса на съответствие екстрадицията може да бъде отказана.

Правилото на изключителността по ЕКЕ забранява екстрадираното лице да бъде съдено впоследствие по друго обвинение, освен по това, което е формулирано в искането на екстрадиция. Така на практика, ако Василев бъде екстрадиран за умишлена безстопанственост, няма да може да бъде съден за длъжностно присвояване или за обсебване. Предвид началния стадий, в който се намира разследването, формулираните обвинения са от т.нар. „работен характер” и най-вероятно ще бъдат модифицирани впоследствие. Допуснатата от сръбска страна екстрадиция ще ограничи в твърде тесни рамки развитието на наказателния процес на българска територия.

Макар и българският съд в последните години да прилага твърде разширително принципите на ЕКЕ, за което отговорност изключително носи предходния състав на ВКС, включващ лица, назначени за върховни съдии по времето на социализма, то едва ли наскоро обновения състав на Наказателна колегия ще допусне нови юридически фриволности в тази насока.

Ето защо предаването в Белград, вместо на ГКПП-Калотина, което би спестило време и неприятни емоции на Василев, всъщност представлява мъдър юридически ход за осигуряване на международни гаранции за законно протичане на процеса в България, както и за ограничаване действията и възможностите за маневриране на родното обвинение.

Горните разсъждения са при хипотезата, че екстрадицията все пак бъде одобрена от сръбска страна. Съществуват и няколко възможности предаването на лицето да бъде отказано.

ЕКЕ не допуска екстрадиране при наличие за основателни съмнения, че предаването на лицето в искащата държава ще породи основателна заплаха за здравето и живота му. Публично достояние станаха заплахите за живота на Василев, довели включително до ангажиране на правоохранителните органи у нас във връзка с подготвяни покушения. Нагнетяването на обществена омраза срещу Василев създава ситуация на основателни опасения от саморазправа с него и също би могло да мотивира едно отрицателно становище на белградския съд.

Не може да бъде одобрена екстрадиция и тогава, когато е видно, че макар и обвиненията да касаят деяния от криминален характер, то самото преследване на лицето е политически мотивирано. Едва ли у някого все още съществува съмнение за въвличането на мощни политически фактори в аферата и осъществяването на натиск от страна на водещи властови фигури.

Възможно е, по тези мотиви, сръбската страна да откаже изобщо екстрадиция, като ново искане по същите обвинения няма да може вече да бъде отправено, което да позволи на Василев да продължи да управлява бизнеса си от Сърбия и да изчака спокойно изтичането на абсолютната давност за престъпленията, в които е обвинен.

СТЪКЛАРНИЦАТА Е ОТВОРЕНА - ДА ВЛИЗАТ СЛОНОВЕТЕ!

Е наистина няма такава държава!

С откриването на предизборната кампания, започна потока от безумия. Политици и (не)политици започнаха да ръсят мъдри предложения за оправянето ни.

Богат – беден.

Да се въведат диференцирани цени за тока за бедни и богати – умуват лидерът на КНСБ и министър Щонов. http://www.dnes.bg/politika/2014/09/05/cena-na-toka-za-bedni-i-bogati.237918 Странно как ще определят кой е богат и кой – беден или може би познават лично богатите, дето си топлели на ток басейните.

Тя и сега държавата „подпомага” социално слабите с почти пълна парична компенсация на разходите за отопление през сезона. Разбираме, че към момента това били 250 хил. домакинства и се очаквало да нараснат до половин милион.  Ашколсун!

Само че има голяма разлика между „социално слаб” и „енергийно беден”. В последната категория попадат наистина към 80 на сто от българското население, които иначе не могат да се възползват от държавните „благини” за социално-слабите. Така е защото, повечето домакинства дават над 80 на сто от доходите си за консумативи, включително и за отопление и ел. енергия. И то не защото цените на енергоносителите са нереални, а просто защото доходите в тази страна са мизерно ниски.

Пазарът определя цената! И понеже у нас всичко е изкалъчено, така е и с пазара. Уж има свободна конкуренция, но такава реално няма. Спомням си още преди 20 г., когато живеех в Лондон, в ел.таблото на жилището имаше четири електромера и само един от тях бе захранен. Оказа се, че в града оперират четири различни енергийни доставчика и потребителя сам избира на базата на цена и условия, от кого да си купува тока. Но това е дълга тема....

Та пак за нашата си стъкларница и прииждащите слонове към нея....

Три разумни опции: ниска цена за потребената ел. енергия до 75 квч. месечно /но за всички, а не само за определени домакинства, иначе изпадаме в забранената по конституция дискриминация/; социални помощи за най-бедните, които и без друго са на издръжка на държавата и общините, но и нещо ново – вариант за възстановяване на ДДС-то върху сметките за тока на онези домакинства, които не са социално слаби, но са енергийно бедни. 20 % реално намаление на разходите за отопление ще бъдат сериозна подкрепа за тези семейства, които иначе са активни, образовани българи, но поради равнището на доходите са обречени на енергийна мизерия. А и държавата може да влияе върху пазара именно чрез данъци и акцизи, не и с административни мерки.

Тука има  - тука нема!

Като стана дума за данъци – предлага се увеличаване на данъка върху доходите на физическите лица. Процентът над десетте да се предоставя на общините като те сами ще определят размера на надбавката. http://www.dnevnik.bg/izbori2014/2014/09/04/2374209_programata_na_gerb_predvijda_obshtinite_da_mogat_sami/.
 Млади са колегите и не помнят... Бил съм стопански ръководител и по времето на социализма и добре помня различните данъци, които тогава се внасяха, както и през първите години на прехода – данък върху печалбата, общ доход, ергенски данък, „самооблагане”, вноски във фонд СБКМ и естествено  - вноска за общините.

Едно от разумните неща, които направи първия „демократичен” президент Желев бе да отмени ергенския данък и вноските за общините.

Увеличаването на данъка върху доходите, пък било и с цел самофинансиране на общините, противоречи изцяло с възприетата данъчна философия – за единен данък, без изключения с минимални разходи по администрирането му. Всяка диференциация води до опити за преминаване към по-ниската скала, а оттам – до увеличаване разходите по установяване и санкционирането на измамите. Може да се окаже, че разходите по прилагането на новата надбавка надхвърлят приходите за бюджета от нея. Както се оказа и за данъка върху наследствата например.

Да, в Европа има различни региони с различни данъци! Например в Швейцария има кантон, Цуг, където данъците са минимални и затова всички правят фирми там, но не съм забелязал този кантон да е най-развитият в Швейцарската конфедерация. Същото е и с региона Белфор във Франция, който може успешно да бъде сравнен с нашата Странджа-Сакар.

Ако прокурорите бяха импресионисти.

Главният прокурор щял да организира среща на заинтересованите за възстановяването на Корпоративна търговска банка.http://novanews.bg/news/view/2014/09/03/85177/%D1%86%D0%B0%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BC-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%82%D0%B1-/?utm_source=news&utm_medium=link&utm_campaign=menu Като чух тази новина се сетих за Уди Алън и неговата „Ако импресионистите бяха зъболекари” и си помислих какво ли би било ако родните прокурори бяха импресионисти...

ПРОБЛЕМЪТ С КТБ Е ПО-СКОРО КРИМИНАЛНО-ПОЛИТИЧЕСКИ, ОТКОЛКОТО ФИНАНСОВ.

(В+)  Вчера БНБ публикува на сайта си предварителния доклад на квесторите за състоянието на Корпоративна търговска банка. Като специалист по международно банково право с юридическо и икономическо образование и личен опит в управлението и сега – в консултирането на подобни структури, мислите ли, че има вариант за спасение на КТБ?

-          Веднага се вижда, че квесторите са свършили доста работа за това кратко време. Докладът е подробен, въпреки че числата в него са твърде апроксимативни. Самите показатели не са толкова плачевни, колкото се очакваше в резултат на публичното говорене по темата. Активите са почти 7 млрд. лв., а задълженията към клиенти – малко над 6 млрд. Психотичното поведение на клиентите на банката е довело до намаляване както на задълженията на институцията, така и на бързо ликвидните активи. Видно е, че за да посрещне масовото теглене преди поставянето под особен надзор, оперативното ръководство на банката е направило единствено възможното – реализиране на ликвидни активи с цел освобождаване на парични средства.  Въпреки това коефициентите не са лоши – общата капиталова адекватност се сочи на 10 % като се има предвид, че всяко число над единица би било положително, а също така преди квестурата този коефициент е бил малко над 12, тъй че снижението не е фатално.

(В+) Значи КТБ може да отвори и да работи спокойно и да се разплаща с клиентите си?

-          Това по същество са два отделни въпроса. Дали банката може да отвори и да работи спокойно – едва ли.  Финансовият бизнес се прави с два -неизбежни компонента – пари и доверие. Дори и парите да са в наличност при това натоварване на институцията с проблеми от криминален и политически характер, твърде оптимистично е да се счита, че доверието в нея ще остане неразклатено. Освен това не е съвсем сигурно и че парите са налични. По-точно казано – макар и показателите на банката, разгледани върху плоскостта на евентуална несъстоятелност да са оптимистични, то с оглед оперативната й дейност очакванията са по-скоро негативни. Имам предвид притеснителните данни в доклада на квесторите за съотношението между входящи и изходящи нетни потоци, което е отрицателно. Недостигът на входящи потоци е над 4 млрд. лв. При това положение едва ли може да се очаква реално разплащане с клиентите без сериозна ликвидна подкрепа отвън. Този проблем се е породил от самата структура на привлечения ресурс – над 70 % от който е по безсрочни депозити, т.е. депозантите могат да си ги изтеглят във всеки момент.

(В+) Следователно става дума за неплатежоспособност и обявяване в несъстоятелност?

-          Вижте, това са две различни неща. Неплатежоспособността е икономическо състояние, променлива характеристика, която започва от период на ненадеждно изпълнение и епизодична неплатежоспособност,  преминава през етап на хронична и устойчива неплатежоспособност и достига до етап на пълна неплатежоспособност. В крайния етап, по молба на кредиторите се открива производство по несъстоятелност, което е крайна мярка. Несъстоятелността е юридически институт. Макар и неплатежоспособността да е една от предпоставките  за обявяване в несъстоятелност, то последната не е единствен и неизбежен изход. При наличието на активи и положителни показатели, може да се търси план за стабилизация и съживяване.

(В+) Реалистично ли е тогава да се очаква спасяване на КТБ от акционерите или държавата например?

-          Тук опираме до правните проблеми. На първо място трябва да се види кои точно са акционерите, какви ангажименти са поели те и какво са изпълнили срещу предоставените им акции от капитала на банката. Вече стана публично достояние, че т.нар. „Омански фонд” няма пряк ангажимент. Акционер в банката с 30 % от акциите с право на глас е едно дружество, регистрирано в Люксембург, което е собственост на друга офшорна фирма, за която се твърди че е индиректно свързана с оманския фонд. Самото дружество – акционер е регистрирано с 12 500 евро капитал на адреса на една фирма, предоставяща фидуциарни услуги, т.е. регистрация на фирми, предоставяне на офис и подставени директори. Дружеството се представлява с подписите на две счетоводителки, които са дали за свой адрес този на Министерство на финансите в Оман, както и две секретарки от фидуциарната компания в Люксембург. Не е ясно на каква цена са придобити акциите в българската банка, които са с номинал около 18 млн. лв. Споменаваше се, че за тях са платени над 210 млн. лв., което съм склонен да кредитирам, предвид факта, че люксембургското дружество в баланса си води задължение по кредит към фирмата-майка за 106 млн. евро. Ако бъдат поканени акционерите да участват в едно евентуално увеличаване капитала на банката, то именно от това люксембургско дружество със заем от 106 млн. евро, минимален собствен капитал и балансова загуба, едва ли може да се очаква сериозна намеса. Руската банка също заяви, че няма намерение да прави нови плащания, а и тя самата има доста проблеми сега във връзка с икономическите санкции наложени й от Европейския съюз заради кризата с Украйна. Остава мажоритарния акционер – г-н Василев и двете компании, контролирани от него, които притежават най-много акции. При надвисналите съдебни проблеми над него, едва ли мажоритарният собственик ще желае и ще бъде в състояние да направи каквото и да било. Държавата би могла да се намеси чрез Фонда за гарантиране на влоговете. Това ще излезе доста по-евтино на фонда, отколкото да изплаща влоговете при една несъстоятелност.

(В+) Какво да правят обаче вложителите през това време?

-          Твърде дълго се изчаква, според мен. Европейската комисия вече подготвя писмо до българското правителство с искане за спазване на общностното право. Еврорегламент предвижда достъп до гарантираните депозити на бъде осигурен най-късно пет дни след като  банката спре плащанията, но не повече от двадесет дни след учредяване на квестурата. Междувременно се оформи нещо като своеобразен кредитен пазар между клиенти на КТБ. Кредитополучатели изкупуват вземания на вложители над гарантирания минимум със съответен сконтов процент. Така този който има да дава на банката може да намали почти на половина задължението си, а депозантите получават веднага парите си, разбира се не в пълен размер.

(В+) Защо все пак се стигна до този проблем и може ли Централната банка да не е знаела какво се случва в КТБ?

-          На базата на доклада, публикуван от квесторите, подобни проблеми са били неизбежни. На първо място заради спецификата на привлечения ресурс – над две трети по текущи, разплащателни и спестовни сметки. Това са средства с кратка изискуемост и на тях не може да се разчита за по-дълготрайни инвестиции. Те може да бъдат използвани най-много за овърнайт транзакции на междубанковия пазар, но не и с тях да се кредитират компании с дългосрочна и дори съмнителна откупка на инвестициите, при това над две трети от тях свързани с мажоритарния собственик на банката. Колкото до ролята на централната банка – едва ли сега разбират какво е ставало в КТБ. Вижте, БНБ е една от най-силните централни банки в света. В нея са съсредоточени валутният борд, чрез управление Емисионно, банковият надзор, касовата дейност, платежните системи, кредитния регистър и т.н. Има една Наредба 11, по силата на която всички кредитни институции предоставят на БНБ рагулярно данни за дейността си по определени показатели.  Един от тези показатели е вътрешната експозиция, т.е. кредитирането на мажоритарния собственик и свързаните с него лица. Текущото превишаване по този показател е над три хиляди процента над законово установения минимум и няма как това да не е направило впечатление никому. А защо не са реагирали по-рано – проблемът е по-скоро криминално-политически отколкото финансов. Затова и решението трябва да се търси не толкова във финансовата сфера, колкото в правно-политически аспект.