ЗАЩО ТОЧНО В БЕЛГРАД?

Иво Недялков,

юридически анализатор

Издирваният банкер Цветан Василев реши да се предаде на сръбските власти вместо на българската граница, като разстоянието от Парачин, където се намира фабриката му до Белград и до Калотина е почти еднакво.

Процедурата може да отнеме месеци, дори година.

Решението е на пръв поглед доста неблагоприятно за издирваното лице. Предстои временен арест за срок до 40 дни, през което време българските власти трябва да изпратят мотивирано искане за екстрадиция, съгласно Европейската конвенция, тъй като Сърбия не е член на Европейския съюз и европейската заповед за арест, издадена у нас е безсилна на сръбска територия. Прокурори у нас заявиха, че ще им трябват най-малко 18 дни да подготвят документите – мотивирано искане, описание на деянията, за които лицето се разследва, заверено извлечение от наказателния ни закон, визиращ членовете, по които е квалифицирано обвинението, извлечение от процесуалния закон относно правомощията на съответните наши органи да искат екстрадиция, преписи от постановленията за привличане като обвиняем и минимум писмени доказателства (счетоводни справки, протоколи за разпит на свидетели и пр.) които да материализират инкриминираните деяния. Най-съществена трудност родните обвинители ще срещнат с изготвянето на описанието на престъпленията, тъй като видно е, че все още не им е ясно какво точно се е случило в КТБ и съответно какви обвинения ще бъдат формулирани и към кого.

След изготвянето им, тези документи трябва да бъдат изпратени на Главния прокурор, който е органът, упълномощен от закона, да отправи формалното искане за екстрадиция.

Искането на Главния прокурор се изпраща на Външното ни министерство, което по дипломатически път възлага на Посолството ни в Белград да връчи искането и документите към него чрез вербална нота в Министерство на външните работи на Сърбия.

Следва препращане на преписката от сръбското дипломатическо ведомство до техния главен прокурор, който възлага на съответния окръжен прокурор в Белград да иска от съда предаването на задържаното лице на българските власти. Вероятно ще бъдат проведени не едно съдебни заседания, докато първоинстанционният съд постанови решението си, което може да бъде обжалвано пред въззивната инстанция. Ако и тя даде положително становище за екстрадицията, делото се изпраща на Министерство на правосъдието на Сърбия, като министърът трябва да издаде декрет за екстрадицията, който се явява последния документ от сръбска страна. Следва уведомяване на българските власти по дипломатически път (отново посредством вербални ноти) за одобреното екстрадиране, след което националните полицейски служби по линия на Интерпол съгласуват по оперативен път помежду си датата, часа и мястото за фактическото предаване на лицето.

През цялото това време, Василев трябва да остане в сръбски затвор. Естествено съществува и практика да бъде освободен като предаде паспорта си в канцеларията на белградския съд и се задължи да не напуска града до окончателното решение по случая от сръбска страна, но дали ще реши така тамошния съд...

Каква е целта.

Европейската конвенция за екстрадиция (ЕКЕ) въвежда два особено важни принципа, които са неотменими във всички случаи. Принципът на двойната наказуемост изисква деянията, за които се обвинява лицето да са наказуеми по законите и на двете страни. Не е необходимо непременно пълна идентичност на законовите текстове, но от описанието, което ще изготвят нашите обвинители, сръбският съд ще формира заключението си дали деянията, за които се преследва лицето са наказуеми по закона в Сърбия.

При липса на съответствие екстрадицията може да бъде отказана.

Правилото на изключителността по ЕКЕ забранява екстрадираното лице да бъде съдено впоследствие по друго обвинение, освен по това, което е формулирано в искането на екстрадиция. Така на практика, ако Василев бъде екстрадиран за умишлена безстопанственост, няма да може да бъде съден за длъжностно присвояване или за обсебване. Предвид началния стадий, в който се намира разследването, формулираните обвинения са от т.нар. „работен характер” и най-вероятно ще бъдат модифицирани впоследствие. Допуснатата от сръбска страна екстрадиция ще ограничи в твърде тесни рамки развитието на наказателния процес на българска територия.

Макар и българският съд в последните години да прилага твърде разширително принципите на ЕКЕ, за което отговорност изключително носи предходния състав на ВКС, включващ лица, назначени за върховни съдии по времето на социализма, то едва ли наскоро обновения състав на Наказателна колегия ще допусне нови юридически фриволности в тази насока.

Ето защо предаването в Белград, вместо на ГКПП-Калотина, което би спестило време и неприятни емоции на Василев, всъщност представлява мъдър юридически ход за осигуряване на международни гаранции за законно протичане на процеса в България, както и за ограничаване действията и възможностите за маневриране на родното обвинение.

Горните разсъждения са при хипотезата, че екстрадицията все пак бъде одобрена от сръбска страна. Съществуват и няколко възможности предаването на лицето да бъде отказано.

ЕКЕ не допуска екстрадиране при наличие за основателни съмнения, че предаването на лицето в искащата държава ще породи основателна заплаха за здравето и живота му. Публично достояние станаха заплахите за живота на Василев, довели включително до ангажиране на правоохранителните органи у нас във връзка с подготвяни покушения. Нагнетяването на обществена омраза срещу Василев създава ситуация на основателни опасения от саморазправа с него и също би могло да мотивира едно отрицателно становище на белградския съд.

Не може да бъде одобрена екстрадиция и тогава, когато е видно, че макар и обвиненията да касаят деяния от криминален характер, то самото преследване на лицето е политически мотивирано. Едва ли у някого все още съществува съмнение за въвличането на мощни политически фактори в аферата и осъществяването на натиск от страна на водещи властови фигури.

Възможно е, по тези мотиви, сръбската страна да откаже изобщо екстрадиция, като ново искане по същите обвинения няма да може вече да бъде отправено, което да позволи на Василев да продължи да управлява бизнеса си от Сърбия и да изчака спокойно изтичането на абсолютната давност за престъпленията, в които е обвинен.