ЕФЕКТЪТ НА МАХАЛОТО

или законодателство от минус безкрайност до плюс безкрайност

С предложените изменения в Наказателно-процсуалния кодекс (НПК) с цел ограничаване бягствата от правосъдието, се продължава уникалната родна традиция за лашкане от едната крайност в другата – т.е. от пълна липса на регламентация до свръхрегламентация. Ала център на либералната европейска философия за „справедливостта и доброто” е балансът между защитата на обществения интерес от една страна и правата на отделната личност – от друга. Това е тънката червена нишка, която би следвало да бъде втъкана във всеки закон и всеки съдебен акт.

Към момента правната рамка на уж най-леката мярка за неотклонение „подписка” е твърде бедна. Предвижда се забрана обвиняемия или подсъдимия да напуска „местоживеенето си” без разрешение на съответния орган. Какво се разбира под „местоживеене” респективно под „напускане” – законът мълчи. Местоживеенето може да е жилището на лицето, но тогава имаме пълно препокриване с мярката „домашен арест”. Ако под „местоживеене” се има предвид населеното място, където е настоящият адрес на лицето, пак не е ясно това конкретният град или село ли е, общината, областта и т.н. И какво е напускане: преместване на нов адрес в същото или друго населено място, пътуване по работа или за удоволствие за няколко дни или просто „отскачане” за няколко часа до друго населено място. При всички тези случаи ли трябва да се иска разрешение от компетентния орган?! А какво правим с човек, който живее в едно населено място, но работи в близкия град? Той отивайки на работа ежедневно ли нарушава наложената му мярка за процесуална принуда. Ако е така, то тази уж най-лека мярка се явява по-тежка от „гаранцията”, при която не е необходимо искането на разрешение за всяко пътуване. Всички тези празноти и безсмислици са довели до пълното формализиране на „подписката” и изпразването й от съдържание, респективно до пълно изчезване на обезпечителната й функция.

Предложените промени, а именно подписката да се осъществява посредством регулярно явяване на лицето в поделенията на МВР, ще я  превърне в следващата по тежест след задържането под стража и домашния арест. Всъщност, както наблюдаваме и при много други законодателни решения, собствените си грижи държавата  предпочита да стоварва върху главата на гражданите. Вместо да се принуждават лицата с мярка „подписка” да се явяват в районното, много по-справедливо, а и по-работещо решение би било да се въведе контрол върху лицата с „подписка” от страна на местните полицейски управления. Регулярни посещения в дома на такова лице от страна на районния инспектор или оперативен работник би осигурило информация не само дали лицето не се е отклонило, а и дали действително пребивава на посочения адрес, с кого съжителства, с какво се занимава в очакване на присъдата и пр. За това решение дори не е необходима промяна в кодекса, достатъчна е една добра инсрукция на вътрешния министър и главния прокурор.

Законодателят трябва да се погрижи да даде легална дефиниция на използваните в текста думи и изрази – „местоживеене” и „напускане”...

Би могло да се предложи въвеждането на мерки, съпътстващи най-леките за неотклонение. Това трябва да е изцяло нов текст в закона, предвиждащ при преценка за необходимост от страна на компетентния орган: прокурора във фазата на досъдебното производство, респективно съда, когато определят мярка за процесуална принуда „подписка” или „гаранция” едновременно с тях да наложат на лицето и съпътстващи мерки като:

-       задължително явяване в полицейско поделение през определен период от време,

-       забрана за напускане на конкретно населено място, община или област за повече от 24 часа,

-       забрана за напускане на жилището през определена част от денонощието, напр. от 22 до 06.00 ч.,

-       забрана за посещаване на определени места (заведения, жилищни или офисни помещения и др.) свързани с престъплението,

-       забрана за среща с определени лица (например криминално проявени или такива съпричастни с конкретното деяние),

-       забрана за упражняване на определена дейност (много подходяща мярка за причинителите на смърт на пътя – така свидетелството за правоуправление на обвиняемия ще се изземва веднага, а не след влизане на присъдата в сила, а продължителността на тази мярка ще се приспада от срока за лишаване от правоуправление, постановен от съда);

-       забрана за притежаване и държане  на определени предмети (например оръжие).

Една или няколко от горните съпътстващи мерки може да бъде налагана според преценка на нейната необходимост и целесъобразност с оглед конкретните обстоятелства на случая и за точно определен период от време, след изтичането на който мярката да се преразглежда с оглед развитието на процеса и конкретното поведение на лицето.

Сега предложените промени отново ще засегнат коректните обвиняеми и подсъдими и едва ли ще се окажат ефективни по отношение на лицата, които така или иначе са решили да се укрият от правосъдието.

В горния контекст попада и предложението за отнемане на личните карти на лицата с наложена мярка „забрана за напускане на страната” и издаването на временно удостоверение за самоличност на обвиняем (подсъдим). Този, който е решил да избегне правосъдието на всяка цена притежава достатъчно контакти и средства, за да се укрие, независимо дали личната му карта ще бъде отнета. Тази мярка, обаче, ще пенализира допълнително хилядите обвиняеми и подсъдими с коректно процесуално поведение, които се явяват редовно при повикване, не препятстват процеса и съдействат на органите за разкриване на истината. Ами ако делото продължи пет, десет или дори петнадесет години.... Такъв човек ще бъде лишен от възможността да си намери работа (защото всеки работодател, дори и длъжността да не изисква свидетелство за съдимост или удостоверение за липса на висящи дела, ще знае, че човекът, когото наема е под съд или следствие!). На такъв човек ще бъде невъзможно да ползва елементарни банкови услуги, а дори и абсурдно да получи кредит, банкова карта или лизинг или дори и да сключи договор с мобилен оператор или цифрова телевизия, доколкото и тези услуги се предлагат на база оценка на кредитния профил на клиента.

Следователно тове е не просто лошо решение, това не е никакво решение на проблема с бягствата от правосъдие.

КАТО ГОВОРИТЕ ЗА КТБ СПОМНЕТЕ СИ ЗА БАНКА АМБРОЗИАНО!

Роберто Калви

На 17 юни 1982 г. под моста Блекфрайър в Лондон е намерен „самообесен” Роберто Калви, Председател на борда на директорите на "Банко Амброзиано", втората най-голяма частна банка в Италия. Калви е близък до Ватикана и управлява част от парите на Светия престол.

Калви е свързан с тайната масонска организация "Propaganda Due"(П2) на Личо Джели, в която твърди се, членувал дори Силвио Берлускони, както и един куп известни италианци.

Личо Джели е член на масонското братство и автор на доктрината "Правителство в сянка". Той е свързван с множество криминални деяния, както и с това, че публикува секретни масонски документи. При обиск в дома му полицията намира списък с над 950 членове на тайното общество, който той "случайно" е забравил на явно място в кабинета си. От списъците става ясно, че голяма част от италианския елит - от съдебната и изпълнителната власт и най-вече хора от тайните служби, са част от нелегалната ложа П2.
Калви е съдружник с папския финансов съветник Микеле Синдона, който бил ангажиран от мафията, по-специално клана Гамбино, да пере парите от продажбата на хероин. Разследването доказа, че прането на парите минава през пирамидалната корпорация "Мабуси" на Синдона и Калви, а оттам – през Банка Амброзиано.

В скандала е намесен дори Джулио Андреоти (бивш президент на Италианската република), когото мълвата свърза също с масонската ложа П2 и чрез която успява да създаде паралелна секретна служба, известна като СУПЕР-СИСМИ. Тази организация е заподозряна в нерегламентирани подслушвания, финансови злоупотреби, трафик на наркотици и оръжие. Твърди се, че СУПЕР-СИСМИ контролирала мафията .... или по-скоро мафията контролирала всички процеси в държавата чрез ложата П2, СУПЕР-СИСМИ и Банка Амбориано...

Какво точно се е говорело на тайните сбирки на "П2", на които е присъствал Калви, е огромна тайна. Така или иначе, един хубав ден Калви отмъква от "Банко Амброзиано" 27 млн. долара.

Банка Амброзиано фалира и се оказва, че е задлъжняла с 1,5 млрд. долара към различни кредитори. Един от най-големите политически скандали на Италия.

Огромна част от парите на "Банко Амброзиано" били източени чрез банка Ватикана. През 1984 г. Банка Ватикана връща 224 млн. долара на 120 кредитори на "Банко Амброзиано". От морални подбуди.

Всички прилики със съвременни лица и събития са напълно случайни!



Източници: news7.bg; tv7.bg; standartnews.com

ЗАЩО ТОЧНО В БЕЛГРАД?

Иво Недялков,

юридически анализатор

Издирваният банкер Цветан Василев реши да се предаде на сръбските власти вместо на българската граница, като разстоянието от Парачин, където се намира фабриката му до Белград и до Калотина е почти еднакво.

Процедурата може да отнеме месеци, дори година.

Решението е на пръв поглед доста неблагоприятно за издирваното лице. Предстои временен арест за срок до 40 дни, през което време българските власти трябва да изпратят мотивирано искане за екстрадиция, съгласно Европейската конвенция, тъй като Сърбия не е член на Европейския съюз и европейската заповед за арест, издадена у нас е безсилна на сръбска територия. Прокурори у нас заявиха, че ще им трябват най-малко 18 дни да подготвят документите – мотивирано искане, описание на деянията, за които лицето се разследва, заверено извлечение от наказателния ни закон, визиращ членовете, по които е квалифицирано обвинението, извлечение от процесуалния закон относно правомощията на съответните наши органи да искат екстрадиция, преписи от постановленията за привличане като обвиняем и минимум писмени доказателства (счетоводни справки, протоколи за разпит на свидетели и пр.) които да материализират инкриминираните деяния. Най-съществена трудност родните обвинители ще срещнат с изготвянето на описанието на престъпленията, тъй като видно е, че все още не им е ясно какво точно се е случило в КТБ и съответно какви обвинения ще бъдат формулирани и към кого.

След изготвянето им, тези документи трябва да бъдат изпратени на Главния прокурор, който е органът, упълномощен от закона, да отправи формалното искане за екстрадиция.

Искането на Главния прокурор се изпраща на Външното ни министерство, което по дипломатически път възлага на Посолството ни в Белград да връчи искането и документите към него чрез вербална нота в Министерство на външните работи на Сърбия.

Следва препращане на преписката от сръбското дипломатическо ведомство до техния главен прокурор, който възлага на съответния окръжен прокурор в Белград да иска от съда предаването на задържаното лице на българските власти. Вероятно ще бъдат проведени не едно съдебни заседания, докато първоинстанционният съд постанови решението си, което може да бъде обжалвано пред въззивната инстанция. Ако и тя даде положително становище за екстрадицията, делото се изпраща на Министерство на правосъдието на Сърбия, като министърът трябва да издаде декрет за екстрадицията, който се явява последния документ от сръбска страна. Следва уведомяване на българските власти по дипломатически път (отново посредством вербални ноти) за одобреното екстрадиране, след което националните полицейски служби по линия на Интерпол съгласуват по оперативен път помежду си датата, часа и мястото за фактическото предаване на лицето.

През цялото това време, Василев трябва да остане в сръбски затвор. Естествено съществува и практика да бъде освободен като предаде паспорта си в канцеларията на белградския съд и се задължи да не напуска града до окончателното решение по случая от сръбска страна, но дали ще реши така тамошния съд...

Каква е целта.

Европейската конвенция за екстрадиция (ЕКЕ) въвежда два особено важни принципа, които са неотменими във всички случаи. Принципът на двойната наказуемост изисква деянията, за които се обвинява лицето да са наказуеми по законите и на двете страни. Не е необходимо непременно пълна идентичност на законовите текстове, но от описанието, което ще изготвят нашите обвинители, сръбският съд ще формира заключението си дали деянията, за които се преследва лицето са наказуеми по закона в Сърбия.

При липса на съответствие екстрадицията може да бъде отказана.

Правилото на изключителността по ЕКЕ забранява екстрадираното лице да бъде съдено впоследствие по друго обвинение, освен по това, което е формулирано в искането на екстрадиция. Така на практика, ако Василев бъде екстрадиран за умишлена безстопанственост, няма да може да бъде съден за длъжностно присвояване или за обсебване. Предвид началния стадий, в който се намира разследването, формулираните обвинения са от т.нар. „работен характер” и най-вероятно ще бъдат модифицирани впоследствие. Допуснатата от сръбска страна екстрадиция ще ограничи в твърде тесни рамки развитието на наказателния процес на българска територия.

Макар и българският съд в последните години да прилага твърде разширително принципите на ЕКЕ, за което отговорност изключително носи предходния състав на ВКС, включващ лица, назначени за върховни съдии по времето на социализма, то едва ли наскоро обновения състав на Наказателна колегия ще допусне нови юридически фриволности в тази насока.

Ето защо предаването в Белград, вместо на ГКПП-Калотина, което би спестило време и неприятни емоции на Василев, всъщност представлява мъдър юридически ход за осигуряване на международни гаранции за законно протичане на процеса в България, както и за ограничаване действията и възможностите за маневриране на родното обвинение.

Горните разсъждения са при хипотезата, че екстрадицията все пак бъде одобрена от сръбска страна. Съществуват и няколко възможности предаването на лицето да бъде отказано.

ЕКЕ не допуска екстрадиране при наличие за основателни съмнения, че предаването на лицето в искащата държава ще породи основателна заплаха за здравето и живота му. Публично достояние станаха заплахите за живота на Василев, довели включително до ангажиране на правоохранителните органи у нас във връзка с подготвяни покушения. Нагнетяването на обществена омраза срещу Василев създава ситуация на основателни опасения от саморазправа с него и също би могло да мотивира едно отрицателно становище на белградския съд.

Не може да бъде одобрена екстрадиция и тогава, когато е видно, че макар и обвиненията да касаят деяния от криминален характер, то самото преследване на лицето е политически мотивирано. Едва ли у някого все още съществува съмнение за въвличането на мощни политически фактори в аферата и осъществяването на натиск от страна на водещи властови фигури.

Възможно е, по тези мотиви, сръбската страна да откаже изобщо екстрадиция, като ново искане по същите обвинения няма да може вече да бъде отправено, което да позволи на Василев да продължи да управлява бизнеса си от Сърбия и да изчака спокойно изтичането на абсолютната давност за престъпленията, в които е обвинен.

СТЪКЛАРНИЦАТА Е ОТВОРЕНА - ДА ВЛИЗАТ СЛОНОВЕТЕ!

Е наистина няма такава държава!

С откриването на предизборната кампания, започна потока от безумия. Политици и (не)политици започнаха да ръсят мъдри предложения за оправянето ни.

Богат – беден.

Да се въведат диференцирани цени за тока за бедни и богати – умуват лидерът на КНСБ и министър Щонов. http://www.dnes.bg/politika/2014/09/05/cena-na-toka-za-bedni-i-bogati.237918 Странно как ще определят кой е богат и кой – беден или може би познават лично богатите, дето си топлели на ток басейните.

Тя и сега държавата „подпомага” социално слабите с почти пълна парична компенсация на разходите за отопление през сезона. Разбираме, че към момента това били 250 хил. домакинства и се очаквало да нараснат до половин милион.  Ашколсун!

Само че има голяма разлика между „социално слаб” и „енергийно беден”. В последната категория попадат наистина към 80 на сто от българското население, които иначе не могат да се възползват от държавните „благини” за социално-слабите. Така е защото, повечето домакинства дават над 80 на сто от доходите си за консумативи, включително и за отопление и ел. енергия. И то не защото цените на енергоносителите са нереални, а просто защото доходите в тази страна са мизерно ниски.

Пазарът определя цената! И понеже у нас всичко е изкалъчено, така е и с пазара. Уж има свободна конкуренция, но такава реално няма. Спомням си още преди 20 г., когато живеех в Лондон, в ел.таблото на жилището имаше четири електромера и само един от тях бе захранен. Оказа се, че в града оперират четири различни енергийни доставчика и потребителя сам избира на базата на цена и условия, от кого да си купува тока. Но това е дълга тема....

Та пак за нашата си стъкларница и прииждащите слонове към нея....

Три разумни опции: ниска цена за потребената ел. енергия до 75 квч. месечно /но за всички, а не само за определени домакинства, иначе изпадаме в забранената по конституция дискриминация/; социални помощи за най-бедните, които и без друго са на издръжка на държавата и общините, но и нещо ново – вариант за възстановяване на ДДС-то върху сметките за тока на онези домакинства, които не са социално слаби, но са енергийно бедни. 20 % реално намаление на разходите за отопление ще бъдат сериозна подкрепа за тези семейства, които иначе са активни, образовани българи, но поради равнището на доходите са обречени на енергийна мизерия. А и държавата може да влияе върху пазара именно чрез данъци и акцизи, не и с административни мерки.

Тука има  - тука нема!

Като стана дума за данъци – предлага се увеличаване на данъка върху доходите на физическите лица. Процентът над десетте да се предоставя на общините като те сами ще определят размера на надбавката. http://www.dnevnik.bg/izbori2014/2014/09/04/2374209_programata_na_gerb_predvijda_obshtinite_da_mogat_sami/.
 Млади са колегите и не помнят... Бил съм стопански ръководител и по времето на социализма и добре помня различните данъци, които тогава се внасяха, както и през първите години на прехода – данък върху печалбата, общ доход, ергенски данък, „самооблагане”, вноски във фонд СБКМ и естествено  - вноска за общините.

Едно от разумните неща, които направи първия „демократичен” президент Желев бе да отмени ергенския данък и вноските за общините.

Увеличаването на данъка върху доходите, пък било и с цел самофинансиране на общините, противоречи изцяло с възприетата данъчна философия – за единен данък, без изключения с минимални разходи по администрирането му. Всяка диференциация води до опити за преминаване към по-ниската скала, а оттам – до увеличаване разходите по установяване и санкционирането на измамите. Може да се окаже, че разходите по прилагането на новата надбавка надхвърлят приходите за бюджета от нея. Както се оказа и за данъка върху наследствата например.

Да, в Европа има различни региони с различни данъци! Например в Швейцария има кантон, Цуг, където данъците са минимални и затова всички правят фирми там, но не съм забелязал този кантон да е най-развитият в Швейцарската конфедерация. Същото е и с региона Белфор във Франция, който може успешно да бъде сравнен с нашата Странджа-Сакар.

Ако прокурорите бяха импресионисти.

Главният прокурор щял да организира среща на заинтересованите за възстановяването на Корпоративна търговска банка.http://novanews.bg/news/view/2014/09/03/85177/%D1%86%D0%B0%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BC-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%82%D0%B1-/?utm_source=news&utm_medium=link&utm_campaign=menu Като чух тази новина се сетих за Уди Алън и неговата „Ако импресионистите бяха зъболекари” и си помислих какво ли би било ако родните прокурори бяха импресионисти...