ЕФЕКТЪТ НА МАХАЛОТО

или законодателство от минус безкрайност до плюс безкрайност

С предложените изменения в Наказателно-процсуалния кодекс (НПК) с цел ограничаване бягствата от правосъдието, се продължава уникалната родна традиция за лашкане от едната крайност в другата – т.е. от пълна липса на регламентация до свръхрегламентация. Ала център на либералната европейска философия за „справедливостта и доброто” е балансът между защитата на обществения интерес от една страна и правата на отделната личност – от друга. Това е тънката червена нишка, която би следвало да бъде втъкана във всеки закон и всеки съдебен акт.

Към момента правната рамка на уж най-леката мярка за неотклонение „подписка” е твърде бедна. Предвижда се забрана обвиняемия или подсъдимия да напуска „местоживеенето си” без разрешение на съответния орган. Какво се разбира под „местоживеене” респективно под „напускане” – законът мълчи. Местоживеенето може да е жилището на лицето, но тогава имаме пълно препокриване с мярката „домашен арест”. Ако под „местоживеене” се има предвид населеното място, където е настоящият адрес на лицето, пак не е ясно това конкретният град или село ли е, общината, областта и т.н. И какво е напускане: преместване на нов адрес в същото или друго населено място, пътуване по работа или за удоволствие за няколко дни или просто „отскачане” за няколко часа до друго населено място. При всички тези случаи ли трябва да се иска разрешение от компетентния орган?! А какво правим с човек, който живее в едно населено място, но работи в близкия град? Той отивайки на работа ежедневно ли нарушава наложената му мярка за процесуална принуда. Ако е така, то тази уж най-лека мярка се явява по-тежка от „гаранцията”, при която не е необходимо искането на разрешение за всяко пътуване. Всички тези празноти и безсмислици са довели до пълното формализиране на „подписката” и изпразването й от съдържание, респективно до пълно изчезване на обезпечителната й функция.

Предложените промени, а именно подписката да се осъществява посредством регулярно явяване на лицето в поделенията на МВР, ще я  превърне в следващата по тежест след задържането под стража и домашния арест. Всъщност, както наблюдаваме и при много други законодателни решения, собствените си грижи държавата  предпочита да стоварва върху главата на гражданите. Вместо да се принуждават лицата с мярка „подписка” да се явяват в районното, много по-справедливо, а и по-работещо решение би било да се въведе контрол върху лицата с „подписка” от страна на местните полицейски управления. Регулярни посещения в дома на такова лице от страна на районния инспектор или оперативен работник би осигурило информация не само дали лицето не се е отклонило, а и дали действително пребивава на посочения адрес, с кого съжителства, с какво се занимава в очакване на присъдата и пр. За това решение дори не е необходима промяна в кодекса, достатъчна е една добра инсрукция на вътрешния министър и главния прокурор.

Законодателят трябва да се погрижи да даде легална дефиниция на използваните в текста думи и изрази – „местоживеене” и „напускане”...

Би могло да се предложи въвеждането на мерки, съпътстващи най-леките за неотклонение. Това трябва да е изцяло нов текст в закона, предвиждащ при преценка за необходимост от страна на компетентния орган: прокурора във фазата на досъдебното производство, респективно съда, когато определят мярка за процесуална принуда „подписка” или „гаранция” едновременно с тях да наложат на лицето и съпътстващи мерки като:

-       задължително явяване в полицейско поделение през определен период от време,

-       забрана за напускане на конкретно населено място, община или област за повече от 24 часа,

-       забрана за напускане на жилището през определена част от денонощието, напр. от 22 до 06.00 ч.,

-       забрана за посещаване на определени места (заведения, жилищни или офисни помещения и др.) свързани с престъплението,

-       забрана за среща с определени лица (например криминално проявени или такива съпричастни с конкретното деяние),

-       забрана за упражняване на определена дейност (много подходяща мярка за причинителите на смърт на пътя – така свидетелството за правоуправление на обвиняемия ще се изземва веднага, а не след влизане на присъдата в сила, а продължителността на тази мярка ще се приспада от срока за лишаване от правоуправление, постановен от съда);

-       забрана за притежаване и държане  на определени предмети (например оръжие).

Една или няколко от горните съпътстващи мерки може да бъде налагана според преценка на нейната необходимост и целесъобразност с оглед конкретните обстоятелства на случая и за точно определен период от време, след изтичането на който мярката да се преразглежда с оглед развитието на процеса и конкретното поведение на лицето.

Сега предложените промени отново ще засегнат коректните обвиняеми и подсъдими и едва ли ще се окажат ефективни по отношение на лицата, които така или иначе са решили да се укрият от правосъдието.

В горния контекст попада и предложението за отнемане на личните карти на лицата с наложена мярка „забрана за напускане на страната” и издаването на временно удостоверение за самоличност на обвиняем (подсъдим). Този, който е решил да избегне правосъдието на всяка цена притежава достатъчно контакти и средства, за да се укрие, независимо дали личната му карта ще бъде отнета. Тази мярка, обаче, ще пенализира допълнително хилядите обвиняеми и подсъдими с коректно процесуално поведение, които се явяват редовно при повикване, не препятстват процеса и съдействат на органите за разкриване на истината. Ами ако делото продължи пет, десет или дори петнадесет години.... Такъв човек ще бъде лишен от възможността да си намери работа (защото всеки работодател, дори и длъжността да не изисква свидетелство за съдимост или удостоверение за липса на висящи дела, ще знае, че човекът, когото наема е под съд или следствие!). На такъв човек ще бъде невъзможно да ползва елементарни банкови услуги, а дори и абсурдно да получи кредит, банкова карта или лизинг или дори и да сключи договор с мобилен оператор или цифрова телевизия, доколкото и тези услуги се предлагат на база оценка на кредитния профил на клиента.

Следователно тове е не просто лошо решение, това не е никакво решение на проблема с бягствата от правосъдие.

ДЕСЕТ ПРОСТИ СТЪПКИ ЗА НЕЗАБАВЕН НАПРЕДЪК НА СЪДЕБНАТА РЕФОРМА

Стане ли дума за съдебна реформа у нас, веднага ни вадят аргументи как без конституционни промени, дори без Велико Народно събрание, това не може да стане. Било твърде скъпо, недостигали сгради и хора. Да правиш реформа в съдебната система било като да реформираш гробищата – не можеш да очакваш помощ отвътре. И така нататък...Всъщност само с няколко прости стъпки без съществени конституционни промени и без голям разход на средства, може да се сложи едно добро начало. Ето някои идеи:

Стъпка Едно. Правото на еднократен немотивиран отвод.

Неслучайното разпределение на делата и избор на съдия или членове на съдебния състав е емблематичен пример за компрометиране на системата. Дори и да има достатъчно информация за даден съдия, че няма да бъде безпристрастен при обсъждане и решаване на спора, отзоваването му и замяната с друг е сложно нещо. Трябват доказателства. А и решението да се отведе, принадлежи на самия компрометиран магистрат.

Пристичко законодателно решение може да предостави на всяка страна по делото правото да заяви еднократно в седмичен срок от обявяването на съдебния състав, че не желае делото да се гледа от конкретен съдия без да е задължена да формулира основанията си за това и да представя доказателства. Такова искане да води незабавно до замяна на съответния магистрат с друг. Страната, ползвала се от правото си на отвод няма да има възможност на тази инстанция да прави нов немотивиран отвод, което не преклудира възможността й да се ползва и от сега предоставената възможност да се иска отвод при сериозни основания и съответни доказателства за съмнение в безпристрастността на други магистрати.

За някои магистрати е натрупано обществено недоверие, известни са техните тесни връзки с политически и икономически кръгове, окултни школи, ловни дружинки и прочие зависимости. Но както казва народът – оно се знае у селото, ама го нема у делото... Поради това шансовете такъв съдия да бъде отстранен от разглеждане на конкретно дело, от изхода на което изглежда да е заинтересован, при сегашната нормативна уредба, са минимални.

Когато за един магистрат се натрупат множество отводи – например от сто разпределени му дела, по повече от половината е отстранен, става ясно какво е общественото доверие към този съдия. И понеже е придобил право на несменяемост по силата на закона, то не е задължително да остане именно на тази позиция: може например от наказателно отделение да бъде преместен в гражданско, в бракоразводен състав или дори да бъде оставен единствено да издава заповеди за изпълнение и изпълнителни листове.

Стъпка две. Публичност на съдебните състави.

Тази стъпка е в непосредствена връзка с предходната. Съставът, който ще гледа делото да се обявява на интернет-страницата на съответния съд. Сега имената на съдиите са нещо като държавна тайна. Някои от съдилищата (Апелативен съд-София, Административен съд- София-град и други) дори не са обявили имената на съдиите, които правораздават в тях.

Стъпка три. Единна номерация на делата.

По примера на частните съдебни изпълнители, за цялата съдебна система да бъде въведена единна номерация на делата. Всяко новообразувано дело да получава уникален за цялата страна номер, състоящ се примерно от: годината, код на съда, код на състава, вид дело, пореден номер. В базата данни на ВСС цялата информация за това дело се въвежда, обработва и съхранява от образуването до приключването му, включително избора на съдебен състав с направените отводи, движението и местонахождението на делото и изхода от него. При това тази информация (при защита на личните данни на страните) да бъде общодостъпна чрез интернет.

Стъпка Четири. Аутсорсинг.

Изнасянето на определени дейности извън съответната институция и възлагането им на подизпълнители, дори на частни фирми или лица се ползва отдавна в други сфери на държавна дейност и дори в областта на правосъдието. Успешен пример са частните нотариуси и съдебни изпълнители.

Днес непосилна тежест за съдилищата, особено за по-големите от тях, е призоваването и връчването на книжа на страните. Отдавна се говори за закриването на  призовкарските служби и предоставянето на тези функции на външни субекти.

Няма съществени доводи срещу предоставянето на частни фирми или лица да осъществяват част от административните дейности в съдебните учреждения – призоваване и връчване на книжа, подръжка на архива и интернет-страниците, стенографски услуги, връзки с обществеността и медиите и други. Съдилищата имат вече натрупан опит в това отношение с преводаческите фирми.

Стъпка пет. Електронно правораздаване.

Определени видове дела, предимно за дължими суми, могат да бъдат разглеждани и решавани по електронен път. Добро начало, с всички резерви към него, е заповедното производство.

В Обединеното кралство например над 80 на сто от делата за парични суми се разглеждат чрез специална процедура, изцяло базирана на интернет.

Може да бъде създаден специализиран пул, основан на опита на търговския регистър, посредством който да бъдат предявявани всички парични искове на стойност до 50 000 лв. например. Такива искове да бъдат разглеждани и решавани от произволен съдия от съответния ранг на територията на страната без оглед седалището или адреса на страните. Така ще бъде постигната бързина, ефективност и равномерно разпределение на работата между големите и по-малките съдебни райони.

Стъпка шест. Промени в структурата на съдилищата.

Районните съдилища да бъдат закрити. Във всеки окръжен съд се създават две камари – долна и горна. Долната камара разглежда делата, подсъдни досега на районен съд. Горната камара гледа като втора инстанция решенията на долната, като същевременно разглежда и първоинстанционните дела, подсъдни до момента на окръжен съд.

Защо това е важно? Първом, постига се по-ефективно и равномерно разпределение на делата от съответния съдебен район. На второ място, спестяват се огромни средства за административни и стопански разходи – сгради, охрана, отопление, секретари, куриери и пр. Намалява се броят на административните ръководители – председатели, зам.-председатели. Подобрява се координацията, възможностите за връзки с обществеността и медиите, концентрация на архива.

За обезпечаване близостта на съда до населението, отделни състави може да провеждат ежеседмично изнесени заседания по график в различни населени места, когато страни по делото са със седалище или местожителство в даденото населено място.

Стъпка седем. Специализация на съдилищата.

След обособяването на административните съдилища и Специализирания наказателен съд бе разбит рудиментарният принцип, остатък от социализма, на единния съд.

Следващата стъпка е обособяването на самостоятелни съдебни органи по трудови и търговски спорове, до делата за малолетни и непълнолетни, по изпълнение на наказанията.

Военните съдилища да бъдат закрити. Вече нямаме нито такава численост на армията, нито състояние на война. Служителите на полицията и специалните служби бяха извадени от юрисдикцията на военното правораздаване. Поради това едва ли е оправдано подържането на такъв правораздавателен сегмент.

Стъпка осем. Особените юрисдикции.

Особена юрисдикция е орган, извън системата на съдебната власт, на когото по силата на специален закон е възложено разглеждането и решаването на спорове, произтичащи от обществените отношения в определена сфера.

Добър пример в тази насока е действащата по времето на социализма,  Комисия по териториално и селищно устройство. В наше време – Комисията за защита на конкуренцията, Комисията по дискриминацията и др.

При обсъждане на въпроса със специализацията, следва да се обсъди възможността за създаване на самостоятелни правораздавателни органи извън системата на съдебната власт, които да разглеждат специализирани спорове – например по кадастър, регулация, отчуждаване и обезщетения – към регионалното министерство. Споровете по транспорта, включително обжалване на първа инстанция на наказателни постановления – да се предостави на комисия към Министерство на трансорта и пр. Данъчните спорове – към Министерство на финансите и т.н.

Във връзка с предходната стъпка може разглеждането на трудовите спорове да се предостави на специализиран трудов арбитраж към социалното министерство, а търговските спорове – към Министерство на икономиката.

Разбира се, актовете на всички особени юрисдикции трябва да могат да бъдат обжалвани пред Върховния касационен или Върховния административен съд. В състава на особените юрисдикции освен юристи могат да бъдат привлечени и професионалисти от съответната област.

Трябва да се приеме единен Закон за особените юрисдикции, който да съдържа основните устройствени и процесуални разпоредби.

Стъпка девет. Комисия по правата на човека.

В България все още нямаме единен орган за защита на основните човешки права, гарантирани от Европейската конвенция по правата на човека и собствената ни Конституция. Съществуват отделни органи – Омбудсмана, Комисията по дискриминация, Комисия за личните данни, Комисия за защита на конкуренцията и др. Специална комисия по бавното правосъдие бе създадена след огромен натиск от Страсбург.

Време е да бъде създаден единен орган, към който гражданите и юридическите лица, чиито права са били накърнени от дейността на държавни или общински органи да се обръщат за съдействие. Този орган да обедини функциите на досега съществуващите и неговите решения да бъдат не с препоръчителен, а със задължителен характер и да може да присъжда обезщетения, както и да задължава съответните органи да прекратят нарушенията. Това ще редуцира в съществена степен делата пред Европейския съд по правата на човека, ще дисциплинира държавните и общински органи и ще създаде у българите така дифицитното чувство за справедливост.

Стъпка десет. Правото на индивидуална конституционна жалба.

Тази стъпка вероятно няма да може да бъде осъществена без лека конституционна промяна. Понастоящем е изключително ограничен кръга на лицата, които могат да сезират Конституционния съд. Отдавна се говори за предоставяне на гражданите и юридическите лица на правото самостоятелно да се обръщат към конституционните съдии, когато техни права и законни интереси са накърнени от противоконституционни закони или окончателни съдебни решения.

Най-после тази стъпка трябва да бъде направена. Естествено, оправдано би било, отделната жалба да се допуска до гледане от КС по специална процедура – например след преглед от тричленен състав или от индивидуален конституционен съдия и едва ако не бъде отхвърлена на този предварителен етап да бъде поставена на вниманието на пълния състав на съда.  А и така ще се създаде достатъчно работа на конституционните съдии, които през годините на прехода си спечелиха у обществото реномето на скъпоплатени безделници.

КАТО ГОВОРИТЕ ЗА КТБ СПОМНЕТЕ СИ ЗА БАНКА АМБРОЗИАНО!

Роберто Калви

На 17 юни 1982 г. под моста Блекфрайър в Лондон е намерен „самообесен” Роберто Калви, Председател на борда на директорите на "Банко Амброзиано", втората най-голяма частна банка в Италия. Калви е близък до Ватикана и управлява част от парите на Светия престол.

Калви е свързан с тайната масонска организация "Propaganda Due"(П2) на Личо Джели, в която твърди се, членувал дори Силвио Берлускони, както и един куп известни италианци.

Личо Джели е член на масонското братство и автор на доктрината "Правителство в сянка". Той е свързван с множество криминални деяния, както и с това, че публикува секретни масонски документи. При обиск в дома му полицията намира списък с над 950 членове на тайното общество, който той "случайно" е забравил на явно място в кабинета си. От списъците става ясно, че голяма част от италианския елит - от съдебната и изпълнителната власт и най-вече хора от тайните служби, са част от нелегалната ложа П2.
Калви е съдружник с папския финансов съветник Микеле Синдона, който бил ангажиран от мафията, по-специално клана Гамбино, да пере парите от продажбата на хероин. Разследването доказа, че прането на парите минава през пирамидалната корпорация "Мабуси" на Синдона и Калви, а оттам – през Банка Амброзиано.

В скандала е намесен дори Джулио Андреоти (бивш президент на Италианската република), когото мълвата свърза също с масонската ложа П2 и чрез която успява да създаде паралелна секретна служба, известна като СУПЕР-СИСМИ. Тази организация е заподозряна в нерегламентирани подслушвания, финансови злоупотреби, трафик на наркотици и оръжие. Твърди се, че СУПЕР-СИСМИ контролирала мафията .... или по-скоро мафията контролирала всички процеси в държавата чрез ложата П2, СУПЕР-СИСМИ и Банка Амбориано...

Какво точно се е говорело на тайните сбирки на "П2", на които е присъствал Калви, е огромна тайна. Така или иначе, един хубав ден Калви отмъква от "Банко Амброзиано" 27 млн. долара.

Банка Амброзиано фалира и се оказва, че е задлъжняла с 1,5 млрд. долара към различни кредитори. Един от най-големите политически скандали на Италия.

Огромна част от парите на "Банко Амброзиано" били източени чрез банка Ватикана. През 1984 г. Банка Ватикана връща 224 млн. долара на 120 кредитори на "Банко Амброзиано". От морални подбуди.

Всички прилики със съвременни лица и събития са напълно случайни!



Източници: news7.bg; tv7.bg; standartnews.com

ЗАЩО ТОЧНО В БЕЛГРАД?

Иво Недялков,

юридически анализатор

Издирваният банкер Цветан Василев реши да се предаде на сръбските власти вместо на българската граница, като разстоянието от Парачин, където се намира фабриката му до Белград и до Калотина е почти еднакво.

Процедурата може да отнеме месеци, дори година.

Решението е на пръв поглед доста неблагоприятно за издирваното лице. Предстои временен арест за срок до 40 дни, през което време българските власти трябва да изпратят мотивирано искане за екстрадиция, съгласно Европейската конвенция, тъй като Сърбия не е член на Европейския съюз и европейската заповед за арест, издадена у нас е безсилна на сръбска територия. Прокурори у нас заявиха, че ще им трябват най-малко 18 дни да подготвят документите – мотивирано искане, описание на деянията, за които лицето се разследва, заверено извлечение от наказателния ни закон, визиращ членовете, по които е квалифицирано обвинението, извлечение от процесуалния закон относно правомощията на съответните наши органи да искат екстрадиция, преписи от постановленията за привличане като обвиняем и минимум писмени доказателства (счетоводни справки, протоколи за разпит на свидетели и пр.) които да материализират инкриминираните деяния. Най-съществена трудност родните обвинители ще срещнат с изготвянето на описанието на престъпленията, тъй като видно е, че все още не им е ясно какво точно се е случило в КТБ и съответно какви обвинения ще бъдат формулирани и към кого.

След изготвянето им, тези документи трябва да бъдат изпратени на Главния прокурор, който е органът, упълномощен от закона, да отправи формалното искане за екстрадиция.

Искането на Главния прокурор се изпраща на Външното ни министерство, което по дипломатически път възлага на Посолството ни в Белград да връчи искането и документите към него чрез вербална нота в Министерство на външните работи на Сърбия.

Следва препращане на преписката от сръбското дипломатическо ведомство до техния главен прокурор, който възлага на съответния окръжен прокурор в Белград да иска от съда предаването на задържаното лице на българските власти. Вероятно ще бъдат проведени не едно съдебни заседания, докато първоинстанционният съд постанови решението си, което може да бъде обжалвано пред въззивната инстанция. Ако и тя даде положително становище за екстрадицията, делото се изпраща на Министерство на правосъдието на Сърбия, като министърът трябва да издаде декрет за екстрадицията, който се явява последния документ от сръбска страна. Следва уведомяване на българските власти по дипломатически път (отново посредством вербални ноти) за одобреното екстрадиране, след което националните полицейски служби по линия на Интерпол съгласуват по оперативен път помежду си датата, часа и мястото за фактическото предаване на лицето.

През цялото това време, Василев трябва да остане в сръбски затвор. Естествено съществува и практика да бъде освободен като предаде паспорта си в канцеларията на белградския съд и се задължи да не напуска града до окончателното решение по случая от сръбска страна, но дали ще реши така тамошния съд...

Каква е целта.

Европейската конвенция за екстрадиция (ЕКЕ) въвежда два особено важни принципа, които са неотменими във всички случаи. Принципът на двойната наказуемост изисква деянията, за които се обвинява лицето да са наказуеми по законите и на двете страни. Не е необходимо непременно пълна идентичност на законовите текстове, но от описанието, което ще изготвят нашите обвинители, сръбският съд ще формира заключението си дали деянията, за които се преследва лицето са наказуеми по закона в Сърбия.

При липса на съответствие екстрадицията може да бъде отказана.

Правилото на изключителността по ЕКЕ забранява екстрадираното лице да бъде съдено впоследствие по друго обвинение, освен по това, което е формулирано в искането на екстрадиция. Така на практика, ако Василев бъде екстрадиран за умишлена безстопанственост, няма да може да бъде съден за длъжностно присвояване или за обсебване. Предвид началния стадий, в който се намира разследването, формулираните обвинения са от т.нар. „работен характер” и най-вероятно ще бъдат модифицирани впоследствие. Допуснатата от сръбска страна екстрадиция ще ограничи в твърде тесни рамки развитието на наказателния процес на българска територия.

Макар и българският съд в последните години да прилага твърде разширително принципите на ЕКЕ, за което отговорност изключително носи предходния състав на ВКС, включващ лица, назначени за върховни съдии по времето на социализма, то едва ли наскоро обновения състав на Наказателна колегия ще допусне нови юридически фриволности в тази насока.

Ето защо предаването в Белград, вместо на ГКПП-Калотина, което би спестило време и неприятни емоции на Василев, всъщност представлява мъдър юридически ход за осигуряване на международни гаранции за законно протичане на процеса в България, както и за ограничаване действията и възможностите за маневриране на родното обвинение.

Горните разсъждения са при хипотезата, че екстрадицията все пак бъде одобрена от сръбска страна. Съществуват и няколко възможности предаването на лицето да бъде отказано.

ЕКЕ не допуска екстрадиране при наличие за основателни съмнения, че предаването на лицето в искащата държава ще породи основателна заплаха за здравето и живота му. Публично достояние станаха заплахите за живота на Василев, довели включително до ангажиране на правоохранителните органи у нас във връзка с подготвяни покушения. Нагнетяването на обществена омраза срещу Василев създава ситуация на основателни опасения от саморазправа с него и също би могло да мотивира едно отрицателно становище на белградския съд.

Не може да бъде одобрена екстрадиция и тогава, когато е видно, че макар и обвиненията да касаят деяния от криминален характер, то самото преследване на лицето е политически мотивирано. Едва ли у някого все още съществува съмнение за въвличането на мощни политически фактори в аферата и осъществяването на натиск от страна на водещи властови фигури.

Възможно е, по тези мотиви, сръбската страна да откаже изобщо екстрадиция, като ново искане по същите обвинения няма да може вече да бъде отправено, което да позволи на Василев да продължи да управлява бизнеса си от Сърбия и да изчака спокойно изтичането на абсолютната давност за престъпленията, в които е обвинен.