Обединеното кралство е най-голямата офшорна зона в Европа

- Наскоро гръмна скандалът “Парадайс пейпърс", с досиета, изготвени от международен консорциум от разследващи журналисти. В основата на разследването е германският вестник “Зюддойче Цайтунг”, а в консорциума участват и авторитетни медии като Би Би Си, “Ню Йорк Таймс”, "Гардиън", “Льо Монд”. Те са автори и на т. нар. Панама пейпърс, излезли в публичното пространство през пролетта на 2016-та. Адвокатската фирма "Апълби" е източник на информацията, като се твърди, че системата й била атакувана от хакери. Как ще коментирате това, господин Недялков?

- “Апълби” е тежката артилерия в офшорния бизнес. Създадена е преди повече от 120 г. Един от първите съдружници в нея, преди това е бил главен прокурор на Бермуда. Имат близо 500 служители по цял свят. Печалбите им са над 100 милиона долара годишно. Обявени са за кантора № 1 за 2015 г. в областта на корпоративното право. Едва ли е толкова лесно да се хакнат сървърите им.

Това е чиста проба криминален акт. Чрез престъпление е придобита чувствителна лична информация, при това защитена от закона, адвокатска тайна. Не вярвам, че става дума за обикновено хакерство.

Това е целенасочена атака с участието на вътрешен човек. Вече никоя от фирмите от този бранш не държи цялата си информация на един компютър, който съвсем удобно да бъде хакнат и документите да потекат онлайн.

Някой иска да покаже на богатите и известните, че не са чак толкова недосегаеми...

Когато клиентът иска да регистрира фирма в страна без публичен търговски регистър, той има сериозни основания името му да не се свързва с тази фирма. Следователно и адвокатските кантори полагат всички усилия да запазят тайната.

Като собственик на фирмата и като неин директор се записва подставено лице. Това лице издава на действителния собственик специален документ, т. нар. тръстова или фидуциарна декларация. Така се гарантират правата на клиента, който стои реално зад фирмата. От своя страна той подписва на подставения собственик и директор декларация за действителен собственик и писмо за освобождаване от отговорност.

Тези документи не се представят публично и обикновено се съхраняват в сейфове, за да бъдат използвани при спорове между клиента и кантората.

Никой адвокат не държи на едно място тези документи и регистърните книжа на фирмите. Практикува се обикновено системата на тайните служби. В един опис са обслужваните фирми с техните имена, адреси, вписани акционери и директори. В друг списък са имената на действителните собственици и в трети – псевдонимите на клиентите.

Регистрираните фирми се свързват с псевдонимите, а последните с действителните собственици. Трите списъка се съхраняват на различни сървъри, като ограничен брой служители имат достъп и до трите. Обикновено в кантората е официалният списък, а псевдонимите и реалните собственици се съхраняват на уеб-базирани сървъри някъде по света, защитени с много сериозни пароли, известни на малко лица.
Дори да хакнат или откраднат компютъра от офиса на фирмата, няма как да разберат кои лица зад кои фирми стоят.

Така че отново някой пуска малко повече пара в свирката. Освен това публикуваната информация е за операции от преди 10-12 години, т. е. всяка давност навсякъде по света отдавна е изтекла и на замесените лица не може да бъде търсена нито наказателна, нито данъчна отговорност, освен в някои много редки случаи.

- “Офшорка” се превърна в мръсна дума? Какво представлява офшорната зона?

- Няма мръсни думи, мръсен е смисълът, който човешкото съзнание влага в тях. Винаги по света е имало държави и територии с благоприятно законодателство за разлика от други с по-неблагоприятно. Иначе казано, за да съществува “данъчен рай”, някъде има “данъчен ад”. Не можем да упрекваме хората, че бягат от ада...

Помните, великият френски артист Жерар Депардийо дори стана руски гражданин, за да избегне непосилните данъци в родината си. По принцип се приема, че класическата офшорна юрисдикция включва две неща: първо - изключително ниско или никакво данъчно облагане на доходите и печалбите и второ - липса на публичен търговски регистър или, ако има такъв – в него да е допустимо да се вписват подставени лица като собственици и директори. Същевременно предпочитани са такива държави, които освен тези две условия, имат и добра инфраструктура и сигурна банкова система.

За съжаление, специално в България, “офшорка” стана мръсна дума покрай криминалната приватизация на огромни индустриални предприятия, където случайно или не, бе допуснато да участват фирми без ясни собственици.

Иначе съществува клон на правото - „право на офшорните юрисдикции”, а през офшорния бизнес се управляват активи за стотици милиарди в световен мащаб. Повечето водещи търговски и инвестиционни банки на световно ниво имат офшорни клонове и извършват подобни услуги на своите клиенти, както и управляват собствени активи по този начин.

В САЩ има няколко щата, които също отговарят на повечето изисквания и са предпочитани като офшорни дестинации пък същевременно са си на американска територия. Обединеното кралство е най-голямата офшорна зона в Европа.

- В "Парадайс пейпърс" се съдържа информация за повече от 120 политици от 50 държави, а също така за известни предприемачи и спортисти. В списъка фигурират имената на германски милиардери, на холивудски звезди и на автомобилни пилоти, дори на английската кралица. Могат ли да бъдат легални трикове за укриване на данъци?

- Адвокатите по принцип се занимават само със сделки в рамките на закона. Но не всичко законно, може да е и морално. Примерно, неморално е даден политик да призовава за увеличаване на данъците и осигуровките в собствената си държава, а да крие собствените си доходи в офшорни сметки.

Повечето държави вече имат данък при източника върху преводи към офшорни зони. Така и да си откриете сметка в Бермудите, ако искате да пратите от софийската си сметка директно пари натам, първо трябва да си платите данъка към НАП.

Това от своя страна просто създава още работа на адвокатите. Клиентите регистрират например английска фирма, към която превеждат парите оттук. След това от английската банка средствата заминават към офшорната дестинация. Всичко е подплатено със съответни договори и фактури и формално няма нарушение на закона, а още по-малко - престъпление.

- Има ли граница между законно и незаконно всъщност?

- Границата е правната норма. Ако дадена сделка не нарушава никакви правни норми, тя обективно е законна. Но във всяка операция трябва да се търси и житейска и стопанска логика. Няма такава, ако фирмата не плаща заплатите и осигуровките на работниците си, а същевременно прави огромни преводи към офшорна фирма, уж по някакъв консултантски договор.

Затова висшият пилотаж в този бизнес е законната форма да бъде съчетана с логични основания за дадената сделка. Въпросът ви може да има и друг аспект. Много чуждестранни инвеститори имат по-голямо доверие на съда в офшорните юрисдикции, отколкото на българските съдилища. Наскоро имаше сделка по инвестиране на много голям проект. Водеща европейска банка поиска фирмата-получател на кредитната линия да бъде регистрирана на Холандските Антили, а не в София.

Явно в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя, банката е преценила, че ще й е по-лесно да спечели делото на Антилските острови, отколкото в български съд.

Напоследък зачестиха случаи, когато фирми, регистрирани в такива зони, „осъждат” съвсем законно сериозни европейски фирми за значителни суми. Но това си е чисто престъпление. Създават се привидно реален договор между офшорката и сериозната фирма, по който последната е в неизпълнение. Договорът съдържа арбитражна клауза, предвиждаща най-често спорът да бъде решен от един арбитър. Решението на последния е окончателно и необжалваемо, а въз основа на него държавният съд издава изпълнителен лист.

Така някои фирми осъмнаха със запорирани сметки. Средствата изчезват, а делата са дълги, трудни и с неясен изход. За щастие, у нас това занапред ще става трудно с промените в Закона за международния търговски арбитраж, прокарани от омбудсмана Мая Манолова.

- В досиетата има информация, че Facebook, Apple, Uber или Nike се опитват да намалят данъчните си задължения...

- И не само. Присъстват и някои от водещите в света одиторски кантори като KPMG, Ърнст енд Янг, Прайсуотърхаус, както и банки като Ситибанк, Банк ъв Америка, Хонг Конг енд Шанхай Банкинг корпорейшън (HSBC), Криди Сюис... Едва ли при стриктния контрол, на които са подложени от властите такива институции са се занимавали с незаконни сделки.

- Защо не присъстват българи в тези досиета?

- Фирмата, от която е изтекла информация се ползва от друг сегмент клиенти. Българите не отговaряме на това ниво. От друга страна в България вече е по-евтино да си плащаш данъците, отколкото да ги укриваш.

- Коментирaйте типа клиенти, които ползват офшорни “инструменти" за укриване на данъци. От английската кралица до “перачи на пари”, наркотрафиканти и всевъзможни други субекти, пожелали да оперират “на тъмно”?!

- Офшорни инструменти се ползват от три типа клиенти. Условно наречени – добрият, лошият и злият.

“Добрите” са транснационалните банки и корпорации, обикновени бизнесмени и богати хора, които избират законни начини за намаляване на данъчните си задължения, за осъществяване на специфични търговски или финансови операции.

В България много съвсем нормални бизнесмени регистрират фирми в такива юрисдикции, за да прехвърлят формално собствеността върху българските си фирми и не за да останат неизвестни, а за да се защитят от престъпни посегателства и т. нар. кражби на фирми. Така, ако някой иска да им открадне работещите и добре стоящи български фирми, ще трябва да представи актуално състояние на чуждестранния собственик с апостил, а това не е лесно. Иначе е много лесно да се подправи подписа на физическото лице и да им вземат фирмата.

“Лошите” са напр. политици, магистрати и чиновници, които опитват да скрият приходите си от корупция в подобни офшорни сметки.

А вече “злите” са - терористи, наркотрафиканти, криминални търговци на оръжие и пр. “Злите” все по-малко имат нужда от такива фирми и банкови сметки. Този сегмент на офшорния бизнес напоследък бе изместен от криптовалутите и даркнет.

Всички нелегални дейности вече оперират с виртуалната валута. Създадоха се истински „банки” и „борси”, които не съществуват физически, а само в нета. Възникнаха възможности за обръщане на криптовалутата в реални пари, появиха се дори и банкови карти, които се държат като нормални кредитни карти, но се зареждат с биткойни и с тях може да се плаща навсякъде по света и по нищо не си личи, че дадената кредитна карта се захранва по такъв начин.

А в даркнет вече може да се намери всичко – нелегални залагания, лекарства, наркотици, секс, дори с деца, оръжие, бомби и т. н. В крайна сметка всички те опират до необходимостта от реална фирма и банкова сметка, а за това най-удобни пак са офшорните юрисдикции, където контролът и публичната информация са ограничени.

- Дори след шока, който миналата година предизвикаха т. нар. "Панама пейпърс", глобалната офшорна система си остана непокътната. Нещо повече: новите документи показват, че тя е много по-обширна и комплексна, отколкото се смяташе досега. Как ще обясните това?

- Това е илюзия. Офшорният бизнес отдавна не е това, което беше. Преди 30 г. когато започнах да се занимавам с него, имаше към 40 такива страни. Включително такива, които вече са в ЕС – Малта, Кипър, Люксембург. Обективно те вече не могат да предлагат подобни услуги.

Други държави, контролирани от САЩ, вече са под сериозен контрол от американските служби и там не е препоръчително да се регистрират такива фирми и да се откриват банкови сметки. Държавите от Британската общност, бяха принудени да спазват в голяма степен британското законодателство. Така при действието на закона „Познавай своя клиент”, всички адвокатски и счетоводни фирми трябва да изискват документ за самоличност и доказателство за адрес на крайния си клиент и да съхраняват в офисите си копия от тези документи. Това обезсмисля регистрирането на фирми и откриването на сметки там.

В действителност местата, които отговарят на изискванията за офшорни зони останаха по-малко от пръстите на едната ръка. От друга страна, политиците няма да закрият изцяло и всички офшорни възможности, просто защото и те имат нужда от тях. А за да не са толкова различими, ще допуснат и други да ги ползват, за да се създава масовка. Дори и Хитлер не анексира Швейцария, защото нямаше къде да крие парите на нацистите...

- Ще се промени ли нещо след появата на подобни досиета?

- Естествено. На първо място ще се засили натискът от страна на международната общност върху такива държави да създадат и прилагат закони, гарантиращи по-голяма публичност върху бизнеса, ограничения при разкриването и ползването на банкови сметки.

На второ място обществото ще формира различно виждане за лидерите си и предприемачите, приемани преди това като филантропи. А клиентите от своя страна ще предприемат по-предпазливи действия и няма да се разкриват дори пред адвокатските фирми, като ще ползват подставени лица, свои агенти или скрити пълномощници.

- Ще научим ли наистина секретите на свръхбогатите?

- Това което научаваме и ще научаваме е само върхът на айсберга. Свръхбогатите имат достатъчно средства и начини да прикриват тъмните си дела. Но да не забравяме какво казва Светото писание – нищо скрито, няма да остане неосветено. Важното е човек да върши всичко, и явно, и тайно, така, че ако един ден бъде осветено, да няма от какво да го е срам…
 http://dnes.dir.bg

ЗАЩО ТОЧНО В БЕЛГРАД?

Иво Недялков,

юридически анализатор

Издирваният банкер Цветан Василев реши да се предаде на сръбските власти вместо на българската граница, като разстоянието от Парачин, където се намира фабриката му до Белград и до Калотина е почти еднакво.

Процедурата може да отнеме месеци, дори година.

Решението е на пръв поглед доста неблагоприятно за издирваното лице. Предстои временен арест за срок до 40 дни, през което време българските власти трябва да изпратят мотивирано искане за екстрадиция, съгласно Европейската конвенция, тъй като Сърбия не е член на Европейския съюз и европейската заповед за арест, издадена у нас е безсилна на сръбска територия. Прокурори у нас заявиха, че ще им трябват най-малко 18 дни да подготвят документите – мотивирано искане, описание на деянията, за които лицето се разследва, заверено извлечение от наказателния ни закон, визиращ членовете, по които е квалифицирано обвинението, извлечение от процесуалния закон относно правомощията на съответните наши органи да искат екстрадиция, преписи от постановленията за привличане като обвиняем и минимум писмени доказателства (счетоводни справки, протоколи за разпит на свидетели и пр.) които да материализират инкриминираните деяния. Най-съществена трудност родните обвинители ще срещнат с изготвянето на описанието на престъпленията, тъй като видно е, че все още не им е ясно какво точно се е случило в КТБ и съответно какви обвинения ще бъдат формулирани и към кого.

След изготвянето им, тези документи трябва да бъдат изпратени на Главния прокурор, който е органът, упълномощен от закона, да отправи формалното искане за екстрадиция.

Искането на Главния прокурор се изпраща на Външното ни министерство, което по дипломатически път възлага на Посолството ни в Белград да връчи искането и документите към него чрез вербална нота в Министерство на външните работи на Сърбия.

Следва препращане на преписката от сръбското дипломатическо ведомство до техния главен прокурор, който възлага на съответния окръжен прокурор в Белград да иска от съда предаването на задържаното лице на българските власти. Вероятно ще бъдат проведени не едно съдебни заседания, докато първоинстанционният съд постанови решението си, което може да бъде обжалвано пред въззивната инстанция. Ако и тя даде положително становище за екстрадицията, делото се изпраща на Министерство на правосъдието на Сърбия, като министърът трябва да издаде декрет за екстрадицията, който се явява последния документ от сръбска страна. Следва уведомяване на българските власти по дипломатически път (отново посредством вербални ноти) за одобреното екстрадиране, след което националните полицейски служби по линия на Интерпол съгласуват по оперативен път помежду си датата, часа и мястото за фактическото предаване на лицето.

През цялото това време, Василев трябва да остане в сръбски затвор. Естествено съществува и практика да бъде освободен като предаде паспорта си в канцеларията на белградския съд и се задължи да не напуска града до окончателното решение по случая от сръбска страна, но дали ще реши така тамошния съд...

Каква е целта.

Европейската конвенция за екстрадиция (ЕКЕ) въвежда два особено важни принципа, които са неотменими във всички случаи. Принципът на двойната наказуемост изисква деянията, за които се обвинява лицето да са наказуеми по законите и на двете страни. Не е необходимо непременно пълна идентичност на законовите текстове, но от описанието, което ще изготвят нашите обвинители, сръбският съд ще формира заключението си дали деянията, за които се преследва лицето са наказуеми по закона в Сърбия.

При липса на съответствие екстрадицията може да бъде отказана.

Правилото на изключителността по ЕКЕ забранява екстрадираното лице да бъде съдено впоследствие по друго обвинение, освен по това, което е формулирано в искането на екстрадиция. Така на практика, ако Василев бъде екстрадиран за умишлена безстопанственост, няма да може да бъде съден за длъжностно присвояване или за обсебване. Предвид началния стадий, в който се намира разследването, формулираните обвинения са от т.нар. „работен характер” и най-вероятно ще бъдат модифицирани впоследствие. Допуснатата от сръбска страна екстрадиция ще ограничи в твърде тесни рамки развитието на наказателния процес на българска територия.

Макар и българският съд в последните години да прилага твърде разширително принципите на ЕКЕ, за което отговорност изключително носи предходния състав на ВКС, включващ лица, назначени за върховни съдии по времето на социализма, то едва ли наскоро обновения състав на Наказателна колегия ще допусне нови юридически фриволности в тази насока.

Ето защо предаването в Белград, вместо на ГКПП-Калотина, което би спестило време и неприятни емоции на Василев, всъщност представлява мъдър юридически ход за осигуряване на международни гаранции за законно протичане на процеса в България, както и за ограничаване действията и възможностите за маневриране на родното обвинение.

Горните разсъждения са при хипотезата, че екстрадицията все пак бъде одобрена от сръбска страна. Съществуват и няколко възможности предаването на лицето да бъде отказано.

ЕКЕ не допуска екстрадиране при наличие за основателни съмнения, че предаването на лицето в искащата държава ще породи основателна заплаха за здравето и живота му. Публично достояние станаха заплахите за живота на Василев, довели включително до ангажиране на правоохранителните органи у нас във връзка с подготвяни покушения. Нагнетяването на обществена омраза срещу Василев създава ситуация на основателни опасения от саморазправа с него и също би могло да мотивира едно отрицателно становище на белградския съд.

Не може да бъде одобрена екстрадиция и тогава, когато е видно, че макар и обвиненията да касаят деяния от криминален характер, то самото преследване на лицето е политически мотивирано. Едва ли у някого все още съществува съмнение за въвличането на мощни политически фактори в аферата и осъществяването на натиск от страна на водещи властови фигури.

Възможно е, по тези мотиви, сръбската страна да откаже изобщо екстрадиция, като ново искане по същите обвинения няма да може вече да бъде отправено, което да позволи на Василев да продължи да управлява бизнеса си от Сърбия и да изчака спокойно изтичането на абсолютната давност за престъпленията, в които е обвинен.

СТЪКЛАРНИЦАТА Е ОТВОРЕНА - ДА ВЛИЗАТ СЛОНОВЕТЕ!

Е наистина няма такава държава!

С откриването на предизборната кампания, започна потока от безумия. Политици и (не)политици започнаха да ръсят мъдри предложения за оправянето ни.

Богат – беден.

Да се въведат диференцирани цени за тока за бедни и богати – умуват лидерът на КНСБ и министър Щонов. http://www.dnes.bg/politika/2014/09/05/cena-na-toka-za-bedni-i-bogati.237918 Странно как ще определят кой е богат и кой – беден или може би познават лично богатите, дето си топлели на ток басейните.

Тя и сега държавата „подпомага” социално слабите с почти пълна парична компенсация на разходите за отопление през сезона. Разбираме, че към момента това били 250 хил. домакинства и се очаквало да нараснат до половин милион.  Ашколсун!

Само че има голяма разлика между „социално слаб” и „енергийно беден”. В последната категория попадат наистина към 80 на сто от българското население, които иначе не могат да се възползват от държавните „благини” за социално-слабите. Така е защото, повечето домакинства дават над 80 на сто от доходите си за консумативи, включително и за отопление и ел. енергия. И то не защото цените на енергоносителите са нереални, а просто защото доходите в тази страна са мизерно ниски.

Пазарът определя цената! И понеже у нас всичко е изкалъчено, така е и с пазара. Уж има свободна конкуренция, но такава реално няма. Спомням си още преди 20 г., когато живеех в Лондон, в ел.таблото на жилището имаше четири електромера и само един от тях бе захранен. Оказа се, че в града оперират четири различни енергийни доставчика и потребителя сам избира на базата на цена и условия, от кого да си купува тока. Но това е дълга тема....

Та пак за нашата си стъкларница и прииждащите слонове към нея....

Три разумни опции: ниска цена за потребената ел. енергия до 75 квч. месечно /но за всички, а не само за определени домакинства, иначе изпадаме в забранената по конституция дискриминация/; социални помощи за най-бедните, които и без друго са на издръжка на държавата и общините, но и нещо ново – вариант за възстановяване на ДДС-то върху сметките за тока на онези домакинства, които не са социално слаби, но са енергийно бедни. 20 % реално намаление на разходите за отопление ще бъдат сериозна подкрепа за тези семейства, които иначе са активни, образовани българи, но поради равнището на доходите са обречени на енергийна мизерия. А и държавата може да влияе върху пазара именно чрез данъци и акцизи, не и с административни мерки.

Тука има  - тука нема!

Като стана дума за данъци – предлага се увеличаване на данъка върху доходите на физическите лица. Процентът над десетте да се предоставя на общините като те сами ще определят размера на надбавката. http://www.dnevnik.bg/izbori2014/2014/09/04/2374209_programata_na_gerb_predvijda_obshtinite_da_mogat_sami/.
 Млади са колегите и не помнят... Бил съм стопански ръководител и по времето на социализма и добре помня различните данъци, които тогава се внасяха, както и през първите години на прехода – данък върху печалбата, общ доход, ергенски данък, „самооблагане”, вноски във фонд СБКМ и естествено  - вноска за общините.

Едно от разумните неща, които направи първия „демократичен” президент Желев бе да отмени ергенския данък и вноските за общините.

Увеличаването на данъка върху доходите, пък било и с цел самофинансиране на общините, противоречи изцяло с възприетата данъчна философия – за единен данък, без изключения с минимални разходи по администрирането му. Всяка диференциация води до опити за преминаване към по-ниската скала, а оттам – до увеличаване разходите по установяване и санкционирането на измамите. Може да се окаже, че разходите по прилагането на новата надбавка надхвърлят приходите за бюджета от нея. Както се оказа и за данъка върху наследствата например.

Да, в Европа има различни региони с различни данъци! Например в Швейцария има кантон, Цуг, където данъците са минимални и затова всички правят фирми там, но не съм забелязал този кантон да е най-развитият в Швейцарската конфедерация. Същото е и с региона Белфор във Франция, който може успешно да бъде сравнен с нашата Странджа-Сакар.

Ако прокурорите бяха импресионисти.

Главният прокурор щял да организира среща на заинтересованите за възстановяването на Корпоративна търговска банка.http://novanews.bg/news/view/2014/09/03/85177/%D1%86%D0%B0%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BC-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%82%D0%B1-/?utm_source=news&utm_medium=link&utm_campaign=menu Като чух тази новина се сетих за Уди Алън и неговата „Ако импресионистите бяха зъболекари” и си помислих какво ли би било ако родните прокурори бяха импресионисти...

ПРОБЛЕМЪТ С КТБ Е ПО-СКОРО КРИМИНАЛНО-ПОЛИТИЧЕСКИ, ОТКОЛКОТО ФИНАНСОВ.

(В+)  Вчера БНБ публикува на сайта си предварителния доклад на квесторите за състоянието на Корпоративна търговска банка. Като специалист по международно банково право с юридическо и икономическо образование и личен опит в управлението и сега – в консултирането на подобни структури, мислите ли, че има вариант за спасение на КТБ?

-          Веднага се вижда, че квесторите са свършили доста работа за това кратко време. Докладът е подробен, въпреки че числата в него са твърде апроксимативни. Самите показатели не са толкова плачевни, колкото се очакваше в резултат на публичното говорене по темата. Активите са почти 7 млрд. лв., а задълженията към клиенти – малко над 6 млрд. Психотичното поведение на клиентите на банката е довело до намаляване както на задълженията на институцията, така и на бързо ликвидните активи. Видно е, че за да посрещне масовото теглене преди поставянето под особен надзор, оперативното ръководство на банката е направило единствено възможното – реализиране на ликвидни активи с цел освобождаване на парични средства.  Въпреки това коефициентите не са лоши – общата капиталова адекватност се сочи на 10 % като се има предвид, че всяко число над единица би било положително, а също така преди квестурата този коефициент е бил малко над 12, тъй че снижението не е фатално.

(В+) Значи КТБ може да отвори и да работи спокойно и да се разплаща с клиентите си?

-          Това по същество са два отделни въпроса. Дали банката може да отвори и да работи спокойно – едва ли.  Финансовият бизнес се прави с два -неизбежни компонента – пари и доверие. Дори и парите да са в наличност при това натоварване на институцията с проблеми от криминален и политически характер, твърде оптимистично е да се счита, че доверието в нея ще остане неразклатено. Освен това не е съвсем сигурно и че парите са налични. По-точно казано – макар и показателите на банката, разгледани върху плоскостта на евентуална несъстоятелност да са оптимистични, то с оглед оперативната й дейност очакванията са по-скоро негативни. Имам предвид притеснителните данни в доклада на квесторите за съотношението между входящи и изходящи нетни потоци, което е отрицателно. Недостигът на входящи потоци е над 4 млрд. лв. При това положение едва ли може да се очаква реално разплащане с клиентите без сериозна ликвидна подкрепа отвън. Този проблем се е породил от самата структура на привлечения ресурс – над 70 % от който е по безсрочни депозити, т.е. депозантите могат да си ги изтеглят във всеки момент.

(В+) Следователно става дума за неплатежоспособност и обявяване в несъстоятелност?

-          Вижте, това са две различни неща. Неплатежоспособността е икономическо състояние, променлива характеристика, която започва от период на ненадеждно изпълнение и епизодична неплатежоспособност,  преминава през етап на хронична и устойчива неплатежоспособност и достига до етап на пълна неплатежоспособност. В крайния етап, по молба на кредиторите се открива производство по несъстоятелност, което е крайна мярка. Несъстоятелността е юридически институт. Макар и неплатежоспособността да е една от предпоставките  за обявяване в несъстоятелност, то последната не е единствен и неизбежен изход. При наличието на активи и положителни показатели, може да се търси план за стабилизация и съживяване.

(В+) Реалистично ли е тогава да се очаква спасяване на КТБ от акционерите или държавата например?

-          Тук опираме до правните проблеми. На първо място трябва да се види кои точно са акционерите, какви ангажименти са поели те и какво са изпълнили срещу предоставените им акции от капитала на банката. Вече стана публично достояние, че т.нар. „Омански фонд” няма пряк ангажимент. Акционер в банката с 30 % от акциите с право на глас е едно дружество, регистрирано в Люксембург, което е собственост на друга офшорна фирма, за която се твърди че е индиректно свързана с оманския фонд. Самото дружество – акционер е регистрирано с 12 500 евро капитал на адреса на една фирма, предоставяща фидуциарни услуги, т.е. регистрация на фирми, предоставяне на офис и подставени директори. Дружеството се представлява с подписите на две счетоводителки, които са дали за свой адрес този на Министерство на финансите в Оман, както и две секретарки от фидуциарната компания в Люксембург. Не е ясно на каква цена са придобити акциите в българската банка, които са с номинал около 18 млн. лв. Споменаваше се, че за тях са платени над 210 млн. лв., което съм склонен да кредитирам, предвид факта, че люксембургското дружество в баланса си води задължение по кредит към фирмата-майка за 106 млн. евро. Ако бъдат поканени акционерите да участват в едно евентуално увеличаване капитала на банката, то именно от това люксембургско дружество със заем от 106 млн. евро, минимален собствен капитал и балансова загуба, едва ли може да се очаква сериозна намеса. Руската банка също заяви, че няма намерение да прави нови плащания, а и тя самата има доста проблеми сега във връзка с икономическите санкции наложени й от Европейския съюз заради кризата с Украйна. Остава мажоритарния акционер – г-н Василев и двете компании, контролирани от него, които притежават най-много акции. При надвисналите съдебни проблеми над него, едва ли мажоритарният собственик ще желае и ще бъде в състояние да направи каквото и да било. Държавата би могла да се намеси чрез Фонда за гарантиране на влоговете. Това ще излезе доста по-евтино на фонда, отколкото да изплаща влоговете при една несъстоятелност.

(В+) Какво да правят обаче вложителите през това време?

-          Твърде дълго се изчаква, според мен. Европейската комисия вече подготвя писмо до българското правителство с искане за спазване на общностното право. Еврорегламент предвижда достъп до гарантираните депозити на бъде осигурен най-късно пет дни след като  банката спре плащанията, но не повече от двадесет дни след учредяване на квестурата. Междувременно се оформи нещо като своеобразен кредитен пазар между клиенти на КТБ. Кредитополучатели изкупуват вземания на вложители над гарантирания минимум със съответен сконтов процент. Така този който има да дава на банката може да намали почти на половина задължението си, а депозантите получават веднага парите си, разбира се не в пълен размер.

(В+) Защо все пак се стигна до този проблем и може ли Централната банка да не е знаела какво се случва в КТБ?

-          На базата на доклада, публикуван от квесторите, подобни проблеми са били неизбежни. На първо място заради спецификата на привлечения ресурс – над две трети по текущи, разплащателни и спестовни сметки. Това са средства с кратка изискуемост и на тях не може да се разчита за по-дълготрайни инвестиции. Те може да бъдат използвани най-много за овърнайт транзакции на междубанковия пазар, но не и с тях да се кредитират компании с дългосрочна и дори съмнителна откупка на инвестициите, при това над две трети от тях свързани с мажоритарния собственик на банката. Колкото до ролята на централната банка – едва ли сега разбират какво е ставало в КТБ. Вижте, БНБ е една от най-силните централни банки в света. В нея са съсредоточени валутният борд, чрез управление Емисионно, банковият надзор, касовата дейност, платежните системи, кредитния регистър и т.н. Има една Наредба 11, по силата на която всички кредитни институции предоставят на БНБ рагулярно данни за дейността си по определени показатели.  Един от тези показатели е вътрешната експозиция, т.е. кредитирането на мажоритарния собственик и свързаните с него лица. Текущото превишаване по този показател е над три хиляди процента над законово установения минимум и няма как това да не е направило впечатление никому. А защо не са реагирали по-рано – проблемът е по-скоро криминално-политически отколкото финансов. Затова и решението трябва да се търси не толкова във финансовата сфера, колкото в правно-политически аспект.