Facebook

Показват се публикациите с етикет банки. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет банки. Показване на всички публикации

вторник, 21 ноември 2017 г.

Обединеното кралство е най-голямата офшорна зона в Европа

- Наскоро гръмна скандалът “Парадайс пейпърс", с досиета, изготвени от международен консорциум от разследващи журналисти. В основата на разследването е германският вестник “Зюддойче Цайтунг”, а в консорциума участват и авторитетни медии като Би Би Си, “Ню Йорк Таймс”, "Гардиън", “Льо Монд”. Те са автори и на т. нар. Панама пейпърс, излезли в публичното пространство през пролетта на 2016-та. Адвокатската фирма "Апълби" е източник на информацията, като се твърди, че системата й била атакувана от хакери. Как ще коментирате това, господин Недялков?

- “Апълби” е тежката артилерия в офшорния бизнес. Създадена е преди повече от 120 г. Един от първите съдружници в нея, преди това е бил главен прокурор на Бермуда. Имат близо 500 служители по цял свят. Печалбите им са над 100 милиона долара годишно. Обявени са за кантора № 1 за 2015 г. в областта на корпоративното право. Едва ли е толкова лесно да се хакнат сървърите им.

Това е чиста проба криминален акт. Чрез престъпление е придобита чувствителна лична информация, при това защитена от закона, адвокатска тайна. Не вярвам, че става дума за обикновено хакерство.

Това е целенасочена атака с участието на вътрешен човек. Вече никоя от фирмите от този бранш не държи цялата си информация на един компютър, който съвсем удобно да бъде хакнат и документите да потекат онлайн.

Някой иска да покаже на богатите и известните, че не са чак толкова недосегаеми...

Когато клиентът иска да регистрира фирма в страна без публичен търговски регистър, той има сериозни основания името му да не се свързва с тази фирма. Следователно и адвокатските кантори полагат всички усилия да запазят тайната.

Като собственик на фирмата и като неин директор се записва подставено лице. Това лице издава на действителния собственик специален документ, т. нар. тръстова или фидуциарна декларация. Така се гарантират правата на клиента, който стои реално зад фирмата. От своя страна той подписва на подставения собственик и директор декларация за действителен собственик и писмо за освобождаване от отговорност.

Тези документи не се представят публично и обикновено се съхраняват в сейфове, за да бъдат използвани при спорове между клиента и кантората.

Никой адвокат не държи на едно място тези документи и регистърните книжа на фирмите. Практикува се обикновено системата на тайните служби. В един опис са обслужваните фирми с техните имена, адреси, вписани акционери и директори. В друг списък са имената на действителните собственици и в трети – псевдонимите на клиентите.

Регистрираните фирми се свързват с псевдонимите, а последните с действителните собственици. Трите списъка се съхраняват на различни сървъри, като ограничен брой служители имат достъп и до трите. Обикновено в кантората е официалният списък, а псевдонимите и реалните собственици се съхраняват на уеб-базирани сървъри някъде по света, защитени с много сериозни пароли, известни на малко лица.
Дори да хакнат или откраднат компютъра от офиса на фирмата, няма как да разберат кои лица зад кои фирми стоят.

Така че отново някой пуска малко повече пара в свирката. Освен това публикуваната информация е за операции от преди 10-12 години, т. е. всяка давност навсякъде по света отдавна е изтекла и на замесените лица не може да бъде търсена нито наказателна, нито данъчна отговорност, освен в някои много редки случаи.

- “Офшорка” се превърна в мръсна дума? Какво представлява офшорната зона?

- Няма мръсни думи, мръсен е смисълът, който човешкото съзнание влага в тях. Винаги по света е имало държави и територии с благоприятно законодателство за разлика от други с по-неблагоприятно. Иначе казано, за да съществува “данъчен рай”, някъде има “данъчен ад”. Не можем да упрекваме хората, че бягат от ада...

Помните, великият френски артист Жерар Депардийо дори стана руски гражданин, за да избегне непосилните данъци в родината си. По принцип се приема, че класическата офшорна юрисдикция включва две неща: първо - изключително ниско или никакво данъчно облагане на доходите и печалбите и второ - липса на публичен търговски регистър или, ако има такъв – в него да е допустимо да се вписват подставени лица като собственици и директори. Същевременно предпочитани са такива държави, които освен тези две условия, имат и добра инфраструктура и сигурна банкова система.

За съжаление, специално в България, “офшорка” стана мръсна дума покрай криминалната приватизация на огромни индустриални предприятия, където случайно или не, бе допуснато да участват фирми без ясни собственици.

Иначе съществува клон на правото - „право на офшорните юрисдикции”, а през офшорния бизнес се управляват активи за стотици милиарди в световен мащаб. Повечето водещи търговски и инвестиционни банки на световно ниво имат офшорни клонове и извършват подобни услуги на своите клиенти, както и управляват собствени активи по този начин.

В САЩ има няколко щата, които също отговарят на повечето изисквания и са предпочитани като офшорни дестинации пък същевременно са си на американска територия. Обединеното кралство е най-голямата офшорна зона в Европа.

- В "Парадайс пейпърс" се съдържа информация за повече от 120 политици от 50 държави, а също така за известни предприемачи и спортисти. В списъка фигурират имената на германски милиардери, на холивудски звезди и на автомобилни пилоти, дори на английската кралица. Могат ли да бъдат легални трикове за укриване на данъци?

- Адвокатите по принцип се занимават само със сделки в рамките на закона. Но не всичко законно, може да е и морално. Примерно, неморално е даден политик да призовава за увеличаване на данъците и осигуровките в собствената си държава, а да крие собствените си доходи в офшорни сметки.

Повечето държави вече имат данък при източника върху преводи към офшорни зони. Така и да си откриете сметка в Бермудите, ако искате да пратите от софийската си сметка директно пари натам, първо трябва да си платите данъка към НАП.

Това от своя страна просто създава още работа на адвокатите. Клиентите регистрират например английска фирма, към която превеждат парите оттук. След това от английската банка средствата заминават към офшорната дестинация. Всичко е подплатено със съответни договори и фактури и формално няма нарушение на закона, а още по-малко - престъпление.

- Има ли граница между законно и незаконно всъщност?

- Границата е правната норма. Ако дадена сделка не нарушава никакви правни норми, тя обективно е законна. Но във всяка операция трябва да се търси и житейска и стопанска логика. Няма такава, ако фирмата не плаща заплатите и осигуровките на работниците си, а същевременно прави огромни преводи към офшорна фирма, уж по някакъв консултантски договор.

Затова висшият пилотаж в този бизнес е законната форма да бъде съчетана с логични основания за дадената сделка. Въпросът ви може да има и друг аспект. Много чуждестранни инвеститори имат по-голямо доверие на съда в офшорните юрисдикции, отколкото на българските съдилища. Наскоро имаше сделка по инвестиране на много голям проект. Водеща европейска банка поиска фирмата-получател на кредитната линия да бъде регистрирана на Холандските Антили, а не в София.

Явно в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя, банката е преценила, че ще й е по-лесно да спечели делото на Антилските острови, отколкото в български съд.

Напоследък зачестиха случаи, когато фирми, регистрирани в такива зони, „осъждат” съвсем законно сериозни европейски фирми за значителни суми. Но това си е чисто престъпление. Създават се привидно реален договор между офшорката и сериозната фирма, по който последната е в неизпълнение. Договорът съдържа арбитражна клауза, предвиждаща най-често спорът да бъде решен от един арбитър. Решението на последния е окончателно и необжалваемо, а въз основа на него държавният съд издава изпълнителен лист.

Така някои фирми осъмнаха със запорирани сметки. Средствата изчезват, а делата са дълги, трудни и с неясен изход. За щастие, у нас това занапред ще става трудно с промените в Закона за международния търговски арбитраж, прокарани от омбудсмана Мая Манолова.

- В досиетата има информация, че Facebook, Apple, Uber или Nike се опитват да намалят данъчните си задължения...

- И не само. Присъстват и някои от водещите в света одиторски кантори като KPMG, Ърнст енд Янг, Прайсуотърхаус, както и банки като Ситибанк, Банк ъв Америка, Хонг Конг енд Шанхай Банкинг корпорейшън (HSBC), Криди Сюис... Едва ли при стриктния контрол, на които са подложени от властите такива институции са се занимавали с незаконни сделки.

- Защо не присъстват българи в тези досиета?

- Фирмата, от която е изтекла информация се ползва от друг сегмент клиенти. Българите не отговaряме на това ниво. От друга страна в България вече е по-евтино да си плащаш данъците, отколкото да ги укриваш.

- Коментирaйте типа клиенти, които ползват офшорни “инструменти" за укриване на данъци. От английската кралица до “перачи на пари”, наркотрафиканти и всевъзможни други субекти, пожелали да оперират “на тъмно”?!

- Офшорни инструменти се ползват от три типа клиенти. Условно наречени – добрият, лошият и злият.

“Добрите” са транснационалните банки и корпорации, обикновени бизнесмени и богати хора, които избират законни начини за намаляване на данъчните си задължения, за осъществяване на специфични търговски или финансови операции.

В България много съвсем нормални бизнесмени регистрират фирми в такива юрисдикции, за да прехвърлят формално собствеността върху българските си фирми и не за да останат неизвестни, а за да се защитят от престъпни посегателства и т. нар. кражби на фирми. Така, ако някой иска да им открадне работещите и добре стоящи български фирми, ще трябва да представи актуално състояние на чуждестранния собственик с апостил, а това не е лесно. Иначе е много лесно да се подправи подписа на физическото лице и да им вземат фирмата.

“Лошите” са напр. политици, магистрати и чиновници, които опитват да скрият приходите си от корупция в подобни офшорни сметки.

А вече “злите” са - терористи, наркотрафиканти, криминални търговци на оръжие и пр. “Злите” все по-малко имат нужда от такива фирми и банкови сметки. Този сегмент на офшорния бизнес напоследък бе изместен от криптовалутите и даркнет.

Всички нелегални дейности вече оперират с виртуалната валута. Създадоха се истински „банки” и „борси”, които не съществуват физически, а само в нета. Възникнаха възможности за обръщане на криптовалутата в реални пари, появиха се дори и банкови карти, които се държат като нормални кредитни карти, но се зареждат с биткойни и с тях може да се плаща навсякъде по света и по нищо не си личи, че дадената кредитна карта се захранва по такъв начин.

А в даркнет вече може да се намери всичко – нелегални залагания, лекарства, наркотици, секс, дори с деца, оръжие, бомби и т. н. В крайна сметка всички те опират до необходимостта от реална фирма и банкова сметка, а за това най-удобни пак са офшорните юрисдикции, където контролът и публичната информация са ограничени.

- Дори след шока, който миналата година предизвикаха т. нар. "Панама пейпърс", глобалната офшорна система си остана непокътната. Нещо повече: новите документи показват, че тя е много по-обширна и комплексна, отколкото се смяташе досега. Как ще обясните това?

- Това е илюзия. Офшорният бизнес отдавна не е това, което беше. Преди 30 г. когато започнах да се занимавам с него, имаше към 40 такива страни. Включително такива, които вече са в ЕС – Малта, Кипър, Люксембург. Обективно те вече не могат да предлагат подобни услуги.

Други държави, контролирани от САЩ, вече са под сериозен контрол от американските служби и там не е препоръчително да се регистрират такива фирми и да се откриват банкови сметки. Държавите от Британската общност, бяха принудени да спазват в голяма степен британското законодателство. Така при действието на закона „Познавай своя клиент”, всички адвокатски и счетоводни фирми трябва да изискват документ за самоличност и доказателство за адрес на крайния си клиент и да съхраняват в офисите си копия от тези документи. Това обезсмисля регистрирането на фирми и откриването на сметки там.

В действителност местата, които отговарят на изискванията за офшорни зони останаха по-малко от пръстите на едната ръка. От друга страна, политиците няма да закрият изцяло и всички офшорни възможности, просто защото и те имат нужда от тях. А за да не са толкова различими, ще допуснат и други да ги ползват, за да се създава масовка. Дори и Хитлер не анексира Швейцария, защото нямаше къде да крие парите на нацистите...

- Ще се промени ли нещо след появата на подобни досиета?

- Естествено. На първо място ще се засили натискът от страна на международната общност върху такива държави да създадат и прилагат закони, гарантиращи по-голяма публичност върху бизнеса, ограничения при разкриването и ползването на банкови сметки.

На второ място обществото ще формира различно виждане за лидерите си и предприемачите, приемани преди това като филантропи. А клиентите от своя страна ще предприемат по-предпазливи действия и няма да се разкриват дори пред адвокатските фирми, като ще ползват подставени лица, свои агенти или скрити пълномощници.

- Ще научим ли наистина секретите на свръхбогатите?

- Това което научаваме и ще научаваме е само върхът на айсберга. Свръхбогатите имат достатъчно средства и начини да прикриват тъмните си дела. Но да не забравяме какво казва Светото писание – нищо скрито, няма да остане неосветено. Важното е човек да върши всичко, и явно, и тайно, така, че ако един ден бъде осветено, да няма от какво да го е срам…
 http://dnes.dir.bg

понеделник, 3 ноември 2014 г.

КАТО ГОВОРИТЕ ЗА КТБ СПОМНЕТЕ СИ ЗА БАНКА АМБРОЗИАНО!


Роберто Калви

На 17 юни 1982 г. под моста Блекфрайър в Лондон е намерен „самообесен” Роберто Калви, Председател на борда на директорите на "Банко Амброзиано", втората най-голяма частна банка в Италия. Калви е близък до Ватикана и управлява част от парите на Светия престол.

Калви е свързан с тайната масонска организация "Propaganda Due"(П2) на Личо Джели, в която твърди се, членувал дори Силвио Берлускони, както и един куп известни италианци.

Личо Джели е член на масонското братство и автор на доктрината "Правителство в сянка". Той е свързван с множество криминални деяния, както и с това, че публикува секретни масонски документи. При обиск в дома му полицията намира списък с над 950 членове на тайното общество, който той "случайно" е забравил на явно място в кабинета си. От списъците става ясно, че голяма част от италианския елит - от съдебната и изпълнителната власт и най-вече хора от тайните служби, са част от нелегалната ложа П2.
Калви е съдружник с папския финансов съветник Микеле Синдона, който бил ангажиран от мафията, по-специално клана Гамбино, да пере парите от продажбата на хероин. Разследването доказа, че прането на парите минава през пирамидалната корпорация "Мабуси" на Синдона и Калви, а оттам – през Банка Амброзиано.

В скандала е намесен дори Джулио Андреоти (бивш президент на Италианската република), когото мълвата свърза също с масонската ложа П2 и чрез която успява да създаде паралелна секретна служба, известна като СУПЕР-СИСМИ. Тази организация е заподозряна в нерегламентирани подслушвания, финансови злоупотреби, трафик на наркотици и оръжие. Твърди се, че СУПЕР-СИСМИ контролирала мафията .... или по-скоро мафията контролирала всички процеси в държавата чрез ложата П2, СУПЕР-СИСМИ и Банка Амбориано...

Какво точно се е говорело на тайните сбирки на "П2", на които е присъствал Калви, е огромна тайна. Така или иначе, един хубав ден Калви отмъква от "Банко Амброзиано" 27 млн. долара.

Банка Амброзиано фалира и се оказва, че е задлъжняла с 1,5 млрд. долара към различни кредитори. Един от най-големите политически скандали на Италия.

Огромна част от парите на "Банко Амброзиано" били източени чрез банка Ватикана. През 1984 г. Банка Ватикана връща 224 млн. долара на 120 кредитори на "Банко Амброзиано". От морални подбуди.

Всички прилики със съвременни лица и събития са напълно случайни!



Източници: news7.bg; tv7.bg; standartnews.com

сряда, 17 септември 2014 г.

ЗАЩО ТОЧНО В БЕЛГРАД?




Иво Недялков,
юридически анализатор


Издирваният банкер Цветан Василев реши да се предаде на сръбските власти вместо на българската граница, като разстоянието от Парачин, където се намира фабриката му до Белград и до Калотина е почти еднакво.

Процедурата може да отнеме месеци, дори година.
Решението е на пръв поглед доста неблагоприятно за издирваното лице. Предстои временен арест за срок до 40 дни, през което време българските власти трябва да изпратят мотивирано искане за екстрадиция, съгласно Европейската конвенция, тъй като Сърбия не е член на Европейския съюз и европейската заповед за арест, издадена у нас е безсилна на сръбска територия. Прокурори у нас заявиха, че ще им трябват най-малко 18 дни да подготвят документите – мотивирано искане, описание на деянията, за които лицето се разследва, заверено извлечение от наказателния ни закон, визиращ членовете, по които е квалифицирано обвинението, извлечение от процесуалния закон относно правомощията на съответните наши органи да искат екстрадиция, преписи от постановленията за привличане като обвиняем и минимум писмени доказателства (счетоводни справки, протоколи за разпит на свидетели и пр.) които да материализират инкриминираните деяния. Най-съществена трудност родните обвинители ще срещнат с изготвянето на описанието на престъпленията, тъй като видно е, че все още не им е ясно какво точно се е случило в КТБ и съответно какви обвинения ще бъдат формулирани и към кого.
След изготвянето им, тези документи трябва да бъдат изпратени на Главния прокурор, който е органът, упълномощен от закона, да отправи формалното искане за екстрадиция.
Искането на Главния прокурор се изпраща на Външното ни министерство, което по дипломатически път възлага на Посолството ни в Белград да връчи искането и документите към него чрез вербална нота в Министерство на външните работи на Сърбия.
Следва препращане на преписката от сръбското дипломатическо ведомство до техния главен прокурор, който възлага на съответния окръжен прокурор в Белград да иска от съда предаването на задържаното лице на българските власти. Вероятно ще бъдат проведени не едно съдебни заседания, докато първоинстанционният съд постанови решението си, което може да бъде обжалвано пред въззивната инстанция. Ако и тя даде положително становище за екстрадицията, делото се изпраща на Министерство на правосъдието на Сърбия, като министърът трябва да издаде декрет за екстрадицията, който се явява последния документ от сръбска страна. Следва уведомяване на българските власти по дипломатически път (отново посредством вербални ноти) за одобреното екстрадиране, след което националните полицейски служби по линия на Интерпол съгласуват по оперативен път помежду си датата, часа и мястото за фактическото предаване на лицето.
През цялото това време, Василев трябва да остане в сръбски затвор. Естествено съществува и практика да бъде освободен като предаде паспорта си в канцеларията на белградския съд и се задължи да не напуска града до окончателното решение по случая от сръбска страна, но дали ще реши така тамошния съд...

Каква е целта.
Европейската конвенция за екстрадиция (ЕКЕ) въвежда два особено важни принципа, които са неотменими във всички случаи. Принципът на двойната наказуемост изисква деянията, за които се обвинява лицето да са наказуеми по законите и на двете страни. Не е необходимо непременно пълна идентичност на законовите текстове, но от описанието, което ще изготвят нашите обвинители, сръбският съд ще формира заключението си дали деянията, за които се преследва лицето са наказуеми по закона в Сърбия.
При липса на съответствие екстрадицията може да бъде отказана.
Правилото на изключителността по ЕКЕ забранява екстрадираното лице да бъде съдено впоследствие по друго обвинение, освен по това, което е формулирано в искането на екстрадиция. Така на практика, ако Василев бъде екстрадиран за умишлена безстопанственост, няма да може да бъде съден за длъжностно присвояване или за обсебване. Предвид началния стадий, в който се намира разследването, формулираните обвинения са от т.нар. „работен характер” и най-вероятно ще бъдат модифицирани впоследствие. Допуснатата от сръбска страна екстрадиция ще ограничи в твърде тесни рамки развитието на наказателния процес на българска територия.
Макар и българският съд в последните години да прилага твърде разширително принципите на ЕКЕ, за което отговорност изключително носи предходния състав на ВКС, включващ лица, назначени за върховни съдии по времето на социализма, то едва ли наскоро обновения състав на Наказателна колегия ще допусне нови юридически фриволности в тази насока.
Ето защо предаването в Белград, вместо на ГКПП-Калотина, което би спестило време и неприятни емоции на Василев, всъщност представлява мъдър юридически ход за осигуряване на международни гаранции за законно протичане на процеса в България, както и за ограничаване действията и възможностите за маневриране на родното обвинение.
Горните разсъждения са при хипотезата, че екстрадицията все пак бъде одобрена от сръбска страна. Съществуват и няколко възможности предаването на лицето да бъде отказано.
ЕКЕ не допуска екстрадиране при наличие за основателни съмнения, че предаването на лицето в искащата държава ще породи основателна заплаха за здравето и живота му. Публично достояние станаха заплахите за живота на Василев, довели включително до ангажиране на правоохранителните органи у нас във връзка с подготвяни покушения. Нагнетяването на обществена омраза срещу Василев създава ситуация на основателни опасения от саморазправа с него и също би могло да мотивира едно отрицателно становище на белградския съд.
Не може да бъде одобрена екстрадиция и тогава, когато е видно, че макар и обвиненията да касаят деяния от криминален характер, то самото преследване на лицето е политически мотивирано. Едва ли у някого все още съществува съмнение за въвличането на мощни политически фактори в аферата и осъществяването на натиск от страна на водещи властови фигури.
Възможно е, по тези мотиви, сръбската страна да откаже изобщо екстрадиция, като ново искане по същите обвинения няма да може вече да бъде отправено, което да позволи на Василев да продължи да управлява бизнеса си от Сърбия и да изчака спокойно изтичането на абсолютната давност за престъпленията, в които е обвинен.

петък, 1 август 2014 г.

ПРОБЛЕМЪТ С КТБ Е ПО-СКОРО КРИМИНАЛНО-ПОЛИТИЧЕСКИ, ОТКОЛКОТО ФИНАНСОВ.



(В+)  Вчера БНБ публикува на сайта си предварителния доклад на квесторите за състоянието на Корпоративна търговска банка. Като специалист по международно банково право с юридическо и икономическо образование и личен опит в управлението и сега – в консултирането на подобни структури, мислите ли, че има вариант за спасение на КТБ?
-          Веднага се вижда, че квесторите са свършили доста работа за това кратко време. Докладът е подробен, въпреки че числата в него са твърде апроксимативни. Самите показатели не са толкова плачевни, колкото се очакваше в резултат на публичното говорене по темата. Активите са почти 7 млрд. лв., а задълженията към клиенти – малко над 6 млрд. Психотичното поведение на клиентите на банката е довело до намаляване както на задълженията на институцията, така и на бързо ликвидните активи. Видно е, че за да посрещне масовото теглене преди поставянето под особен надзор, оперативното ръководство на банката е направило единствено възможното – реализиране на ликвидни активи с цел освобождаване на парични средства.  Въпреки това коефициентите не са лоши – общата капиталова адекватност се сочи на 10 % като се има предвид, че всяко число над единица би било положително, а също така преди квестурата този коефициент е бил малко над 12, тъй че снижението не е фатално.
(В+) Значи КТБ може да отвори и да работи спокойно и да се разплаща с клиентите си?
-          Това по същество са два отделни въпроса. Дали банката може да отвори и да работи спокойно – едва ли.  Финансовият бизнес се прави с два -неизбежни компонента – пари и доверие. Дори и парите да са в наличност при това натоварване на институцията с проблеми от криминален и политически характер, твърде оптимистично е да се счита, че доверието в нея ще остане неразклатено. Освен това не е съвсем сигурно и че парите са налични. По-точно казано – макар и показателите на банката, разгледани върху плоскостта на евентуална несъстоятелност да са оптимистични, то с оглед оперативната й дейност очакванията са по-скоро негативни. Имам предвид притеснителните данни в доклада на квесторите за съотношението между входящи и изходящи нетни потоци, което е отрицателно. Недостигът на входящи потоци е над 4 млрд. лв. При това положение едва ли може да се очаква реално разплащане с клиентите без сериозна ликвидна подкрепа отвън. Този проблем се е породил от самата структура на привлечения ресурс – над 70 % от който е по безсрочни депозити, т.е. депозантите могат да си ги изтеглят във всеки момент.
(В+) Следователно става дума за неплатежоспособност и обявяване в несъстоятелност?
-          Вижте, това са две различни неща. Неплатежоспособността е икономическо състояние, променлива характеристика, която започва от период на ненадеждно изпълнение и епизодична неплатежоспособност,  преминава през етап на хронична и устойчива неплатежоспособност и достига до етап на пълна неплатежоспособност. В крайния етап, по молба на кредиторите се открива производство по несъстоятелност, което е крайна мярка. Несъстоятелността е юридически институт. Макар и неплатежоспособността да е една от предпоставките  за обявяване в несъстоятелност, то последната не е единствен и неизбежен изход. При наличието на активи и положителни показатели, може да се търси план за стабилизация и съживяване.
(В+) Реалистично ли е тогава да се очаква спасяване на КТБ от акционерите или държавата например?
-          Тук опираме до правните проблеми. На първо място трябва да се види кои точно са акционерите, какви ангажименти са поели те и какво са изпълнили срещу предоставените им акции от капитала на банката. Вече стана публично достояние, че т.нар. „Омански фонд” няма пряк ангажимент. Акционер в банката с 30 % от акциите с право на глас е едно дружество, регистрирано в Люксембург, което е собственост на друга офшорна фирма, за която се твърди че е индиректно свързана с оманския фонд. Самото дружество – акционер е регистрирано с 12 500 евро капитал на адреса на една фирма, предоставяща фидуциарни услуги, т.е. регистрация на фирми, предоставяне на офис и подставени директори. Дружеството се представлява с подписите на две счетоводителки, които са дали за свой адрес този на Министерство на финансите в Оман, както и две секретарки от фидуциарната компания в Люксембург. Не е ясно на каква цена са придобити акциите в българската банка, които са с номинал около 18 млн. лв. Споменаваше се, че за тях са платени над 210 млн. лв., което съм склонен да кредитирам, предвид факта, че люксембургското дружество в баланса си води задължение по кредит към фирмата-майка за 106 млн. евро. Ако бъдат поканени акционерите да участват в едно евентуално увеличаване капитала на банката, то именно от това люксембургско дружество със заем от 106 млн. евро, минимален собствен капитал и балансова загуба, едва ли може да се очаква сериозна намеса. Руската банка също заяви, че няма намерение да прави нови плащания, а и тя самата има доста проблеми сега във връзка с икономическите санкции наложени й от Европейския съюз заради кризата с Украйна. Остава мажоритарния акционер – г-н Василев и двете компании, контролирани от него, които притежават най-много акции. При надвисналите съдебни проблеми над него, едва ли мажоритарният собственик ще желае и ще бъде в състояние да направи каквото и да било. Държавата би могла да се намеси чрез Фонда за гарантиране на влоговете. Това ще излезе доста по-евтино на фонда, отколкото да изплаща влоговете при една несъстоятелност.
(В+) Какво да правят обаче вложителите през това време?
-          Твърде дълго се изчаква, според мен. Европейската комисия вече подготвя писмо до българското правителство с искане за спазване на общностното право. Еврорегламент предвижда достъп до гарантираните депозити на бъде осигурен най-късно пет дни след като  банката спре плащанията, но не повече от двадесет дни след учредяване на квестурата. Междувременно се оформи нещо като своеобразен кредитен пазар между клиенти на КТБ. Кредитополучатели изкупуват вземания на вложители над гарантирания минимум със съответен сконтов процент. Така този който има да дава на банката може да намали почти на половина задължението си, а депозантите получават веднага парите си, разбира се не в пълен размер.
(В+) Защо все пак се стигна до този проблем и може ли Централната банка да не е знаела какво се случва в КТБ?
-          На базата на доклада, публикуван от квесторите, подобни проблеми са били неизбежни. На първо място заради спецификата на привлечения ресурс – над две трети по текущи, разплащателни и спестовни сметки. Това са средства с кратка изискуемост и на тях не може да се разчита за по-дълготрайни инвестиции. Те може да бъдат използвани най-много за овърнайт транзакции на междубанковия пазар, но не и с тях да се кредитират компании с дългосрочна и дори съмнителна откупка на инвестициите, при това над две трети от тях свързани с мажоритарния собственик на банката. Колкото до ролята на централната банка – едва ли сега разбират какво е ставало в КТБ. Вижте, БНБ е една от най-силните централни банки в света. В нея са съсредоточени валутният борд, чрез управление Емисионно, банковият надзор, касовата дейност, платежните системи, кредитния регистър и т.н. Има една Наредба 11, по силата на която всички кредитни институции предоставят на БНБ рагулярно данни за дейността си по определени показатели.  Един от тези показатели е вътрешната експозиция, т.е. кредитирането на мажоритарния собственик и свързаните с него лица. Текущото превишаване по този показател е над три хиляди процента над законово установения минимум и няма как това да не е направило впечатление никому. А защо не са реагирали по-рано – проблемът е по-скоро криминално-политически отколкото финансов. Затова и решението трябва да се търси не толкова във финансовата сфера, колкото в правно-политически аспект.

КОИ СА НОВИТЕ ФИНАНСОВИ ПИРАМИДИ?


http://www.btv.bg/video/shows/tazi-nedelia/video-sabota/koi-sa-novite-finansovi-piramidi.html

вторник, 23 октомври 2012 г.

ДАНЪКЪТ ВЪРХУ ДЕПОЗИТИТЕ - поредната буря в чаша вода!


Правителството все пак реши да предложи данък от 10% върху лихвите по банкови депозити на физически лица.

Предложението е заложено в преходните и заключителни разпоредби на промените в закона за ДДС, които бяха приети на днешното правителствено заседание и ще се внесат за гласуване в парламента заедно с останалите промени в данъчните закони и бюджет 2013.

Министърът на финансите Симеон Дянков няколко пъти защити пред журналисти идеята за въвеждане на новия данък с обяснението, че целта не е да се съберат повече приходи, а да се премахне единственото изключение в данъчната ни система, което позволява да има необлагаеми доходи. По думите му, от новия данък в държавата ще влязат допълнително 120 млн. лв., което показва, че целта не е да се постигне сериозен фискален ефект.http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/10/10/1922981_i_vse_pak_-_danuk_vurhu_lihvite_shte_ima/

ТОВА СЪОБЩИХА МЕДИИТЕ ПРЕДИ ДВЕ СЕДМИЦИ. И се започна една вакханалия по медиите, та целокупния български народ така и нищо не разбра.

В стила на съвременното управление - някой се чеше с молива зад ухото и казва какво даваме, какво спираме, колко е заплатата и колко данъците, а майките.... да бе .... чакай малко.... трябват още едни 120 млн. за догодина та да им отпуснем по 5 лв. допълнително на калпак.

Защо точно сега ще се приема този данък? Ами защото така било справедливо и това щяло да отнеме още благини от богатите та да ги разпредели на бедните....

Не ми станаха ясни, обаче, поне няколко неща....

Ако целта е СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ - т.е. да не остане необлагаем доход защо все още има множество необлагаеми източници:
Например - защо облагаме лихвите по депозитите, а не и печалбите от фондовата борса, игрите на щастието. И защо само лихвите по депозитите, а не въобще капиталовите приходи като цяло? Защо само физическите лица, но не и фирмите, фондациите, сдруженията с нестопанска цел, а ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ? А т.нар. Вероизповедания....

Конституцията на Република България дали пък не е ОТМЕНЕНА!

"Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност...." - така пише в чл. 19, ал. 2.

И ето ви първата блиц идея за заобикаляне на новия закон, която ми хрумва. Имате депозит 100 000 лв. (Дай Боже - всекиму!) Парите сте заделили за обучение на детето си и сте ги сложили на срочен депозит. Имате намерение да съхраните депозита поне още 10 год. докато детето стане студент. При средна доходност от лихви около 9 % годишно и капитализиране на лихвите (т.е. ако не ги теглите за други цели) ще дължите данък общ доход около 14 000 лева. За около 300 лв. може да си регистрирате фондация, на която да дарите тези 100 000 лв. и на името на фондациата да депозирате сумата в банка. Естествено фондацията ще бъде регистрирана в частна полза с единствена цел и задача - осигуряване на сериозно образование на лицето ХYZ - вашето малолетно дете.

Впрочем отдавана е ясно, че нито бедните, нито богатите плащат данъци в тази държава. Първите защото нямат облагаеми доходи, а вторите - защото разполагат със средства, кадри и възможности да избягват каквото и да било задължение към държавата. Вижте какво казва днес по телевизията г-н Хампарцумян - "Една голяма част от богатите в България са богати на кредити, другата част не плащат данъци в България, тъй като парите са им на някои слънчеви острови, допълни председателят на Асоциацията на банките, като подчерта, че има начини данъкът да бъде избегнат."http://novinite.bg/articles/22472

Ерго, данъкът пак ще удари именно средната класа, така наречена. А нали именно тя трябваше да е гръбнака на съвременното индустриално общество или нещо пак не сме разбрали.

На казаното по-горе относно равните условия, вероятно някои икономисти биха възразили, че юридическите лица се облагат по друг ред, на балансова основа, в която се включват и капиталовите приходи. Но при изчисленията се включват и капиталовите разходи, а при физическите лица това не е така. За да се изравнят условията би следвало след като ще облагаме приходите да признаваме и разходите и да ги приспадаме от облагаемата основа. Иначе казано, разходите за лихви, такси и комисионни, които едно физическо лице плаща по сключени от него договори за банков кредит да се приспадат от облагаемата му основа. Така в множество случаи ще се окаже, че пак няма какво да се облага....

Което от своя страна поставя въпроса и за коренно различната система за определяне на данъчната основа при физическите лица и останалите правни субекти. На първите се отчисляват "нормативно признати разходи", които са законово определени като процент от дохода от съответната дейност, независимо от реално извършените през годината плащания. Юридическите лица и едноличните търговци, обаче, отново се отчитат на балансова основа, т.е. доказват документално годишните си разходи и в множество случаи те са равни на или дори надхвърлят приходите.... Ето пак как се създава неравнопоставеност на различните субекти в противоречие с основния закон!

Ако действително целта е да се въведе някаква справедливост и да се обложат т.нар. "богатите" и те да бъдат принудени да поемат по-голяма тежест в интерес на обществото без въвеждане на  скали за облагане на доходите и при запазване на пропорционалния (плосък) данък защо не се въведе изцяло нов вид данък. В много страни от Европейския съюз съществува т.нар. "ДАНЪК ВЪРХУ БЛАГОСЪСТОЯНИЕТО". Така всяко лице (физическо или юридическо) което притежава имущество (пари на влог, недвижими имоти, автомобили, ценности и пр.) които не се използват пряко в професионалната му или стопанска дейност, и общия сбор на това имущество е над определен праг (напр. 200 хил. лв.) ще дължи годишен данък върху сбора на благосъстоянието си в определен размер, напр. 5 % годишно. Това е именно справедливостта  - този, които е натрупал повече, освен общите данъчни задължения, да поеме и допълнителна тежест, съизмерима с имуществото. При това по никакъв начин няма да бъдат засегнати нито бедните, нито средната класа (последната в зависимост от долната граница на благосъстоянието, която ще бъде възприета като необлагаема). Една утопична идея, която при сатуквото на олигархо-монополистично управление в страната едва ли ще намери подкрепа у тези, които имат властта и възможностите да я приложат.

И като стана дума, че новите промени били приети на заседание на МС с промени в закона за ДДС (което, ако не се касае за журналистическо неразбиране, е доста странно! Тъй като материята под въпрос се урежда в друг закон - за облагане доходите на физическите лица) се сещам, че доста сериозни сделки остават като необлагаеми с данък върху добавената стойност. Ако целта е да се осигурят допълнителни приходи в бюджета защо не се обложат с ДДС сделките с инвестиционно злато и финансови инструменти, апортните вноски в капиталови дружества, сделките с някои видове земя, сделките с акции и дялове и т.н. Отдавна е ясно, че именно чрез такива транзакции се избягва плащането на огромни задължения по Закона за данък върху добавената стойност.

Ясно е само едно - че има още много какво да се каже и помисли по въпроса.