Обединеното кралство е най-голямата офшорна зона в Европа

- Наскоро гръмна скандалът “Парадайс пейпърс", с досиета, изготвени от международен консорциум от разследващи журналисти. В основата на разследването е германският вестник “Зюддойче Цайтунг”, а в консорциума участват и авторитетни медии като Би Би Си, “Ню Йорк Таймс”, "Гардиън", “Льо Монд”. Те са автори и на т. нар. Панама пейпърс, излезли в публичното пространство през пролетта на 2016-та. Адвокатската фирма "Апълби" е източник на информацията, като се твърди, че системата й била атакувана от хакери. Как ще коментирате това, господин Недялков?

- “Апълби” е тежката артилерия в офшорния бизнес. Създадена е преди повече от 120 г. Един от първите съдружници в нея, преди това е бил главен прокурор на Бермуда. Имат близо 500 служители по цял свят. Печалбите им са над 100 милиона долара годишно. Обявени са за кантора № 1 за 2015 г. в областта на корпоративното право. Едва ли е толкова лесно да се хакнат сървърите им.

Това е чиста проба криминален акт. Чрез престъпление е придобита чувствителна лична информация, при това защитена от закона, адвокатска тайна. Не вярвам, че става дума за обикновено хакерство.

Това е целенасочена атака с участието на вътрешен човек. Вече никоя от фирмите от този бранш не държи цялата си информация на един компютър, който съвсем удобно да бъде хакнат и документите да потекат онлайн.

Някой иска да покаже на богатите и известните, че не са чак толкова недосегаеми...

Когато клиентът иска да регистрира фирма в страна без публичен търговски регистър, той има сериозни основания името му да не се свързва с тази фирма. Следователно и адвокатските кантори полагат всички усилия да запазят тайната.

Като собственик на фирмата и като неин директор се записва подставено лице. Това лице издава на действителния собственик специален документ, т. нар. тръстова или фидуциарна декларация. Така се гарантират правата на клиента, който стои реално зад фирмата. От своя страна той подписва на подставения собственик и директор декларация за действителен собственик и писмо за освобождаване от отговорност.

Тези документи не се представят публично и обикновено се съхраняват в сейфове, за да бъдат използвани при спорове между клиента и кантората.

Никой адвокат не държи на едно място тези документи и регистърните книжа на фирмите. Практикува се обикновено системата на тайните служби. В един опис са обслужваните фирми с техните имена, адреси, вписани акционери и директори. В друг списък са имената на действителните собственици и в трети – псевдонимите на клиентите.

Регистрираните фирми се свързват с псевдонимите, а последните с действителните собственици. Трите списъка се съхраняват на различни сървъри, като ограничен брой служители имат достъп и до трите. Обикновено в кантората е официалният списък, а псевдонимите и реалните собственици се съхраняват на уеб-базирани сървъри някъде по света, защитени с много сериозни пароли, известни на малко лица.
Дори да хакнат или откраднат компютъра от офиса на фирмата, няма как да разберат кои лица зад кои фирми стоят.

Така че отново някой пуска малко повече пара в свирката. Освен това публикуваната информация е за операции от преди 10-12 години, т. е. всяка давност навсякъде по света отдавна е изтекла и на замесените лица не може да бъде търсена нито наказателна, нито данъчна отговорност, освен в някои много редки случаи.

- “Офшорка” се превърна в мръсна дума? Какво представлява офшорната зона?

- Няма мръсни думи, мръсен е смисълът, който човешкото съзнание влага в тях. Винаги по света е имало държави и територии с благоприятно законодателство за разлика от други с по-неблагоприятно. Иначе казано, за да съществува “данъчен рай”, някъде има “данъчен ад”. Не можем да упрекваме хората, че бягат от ада...

Помните, великият френски артист Жерар Депардийо дори стана руски гражданин, за да избегне непосилните данъци в родината си. По принцип се приема, че класическата офшорна юрисдикция включва две неща: първо - изключително ниско или никакво данъчно облагане на доходите и печалбите и второ - липса на публичен търговски регистър или, ако има такъв – в него да е допустимо да се вписват подставени лица като собственици и директори. Същевременно предпочитани са такива държави, които освен тези две условия, имат и добра инфраструктура и сигурна банкова система.

За съжаление, специално в България, “офшорка” стана мръсна дума покрай криминалната приватизация на огромни индустриални предприятия, където случайно или не, бе допуснато да участват фирми без ясни собственици.

Иначе съществува клон на правото - „право на офшорните юрисдикции”, а през офшорния бизнес се управляват активи за стотици милиарди в световен мащаб. Повечето водещи търговски и инвестиционни банки на световно ниво имат офшорни клонове и извършват подобни услуги на своите клиенти, както и управляват собствени активи по този начин.

В САЩ има няколко щата, които също отговарят на повечето изисквания и са предпочитани като офшорни дестинации пък същевременно са си на американска територия. Обединеното кралство е най-голямата офшорна зона в Европа.

- В "Парадайс пейпърс" се съдържа информация за повече от 120 политици от 50 държави, а също така за известни предприемачи и спортисти. В списъка фигурират имената на германски милиардери, на холивудски звезди и на автомобилни пилоти, дори на английската кралица. Могат ли да бъдат легални трикове за укриване на данъци?

- Адвокатите по принцип се занимават само със сделки в рамките на закона. Но не всичко законно, може да е и морално. Примерно, неморално е даден политик да призовава за увеличаване на данъците и осигуровките в собствената си държава, а да крие собствените си доходи в офшорни сметки.

Повечето държави вече имат данък при източника върху преводи към офшорни зони. Така и да си откриете сметка в Бермудите, ако искате да пратите от софийската си сметка директно пари натам, първо трябва да си платите данъка към НАП.

Това от своя страна просто създава още работа на адвокатите. Клиентите регистрират например английска фирма, към която превеждат парите оттук. След това от английската банка средствата заминават към офшорната дестинация. Всичко е подплатено със съответни договори и фактури и формално няма нарушение на закона, а още по-малко - престъпление.

- Има ли граница между законно и незаконно всъщност?

- Границата е правната норма. Ако дадена сделка не нарушава никакви правни норми, тя обективно е законна. Но във всяка операция трябва да се търси и житейска и стопанска логика. Няма такава, ако фирмата не плаща заплатите и осигуровките на работниците си, а същевременно прави огромни преводи към офшорна фирма, уж по някакъв консултантски договор.

Затова висшият пилотаж в този бизнес е законната форма да бъде съчетана с логични основания за дадената сделка. Въпросът ви може да има и друг аспект. Много чуждестранни инвеститори имат по-голямо доверие на съда в офшорните юрисдикции, отколкото на българските съдилища. Наскоро имаше сделка по инвестиране на много голям проект. Водеща европейска банка поиска фирмата-получател на кредитната линия да бъде регистрирана на Холандските Антили, а не в София.

Явно в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя, банката е преценила, че ще й е по-лесно да спечели делото на Антилските острови, отколкото в български съд.

Напоследък зачестиха случаи, когато фирми, регистрирани в такива зони, „осъждат” съвсем законно сериозни европейски фирми за значителни суми. Но това си е чисто престъпление. Създават се привидно реален договор между офшорката и сериозната фирма, по който последната е в неизпълнение. Договорът съдържа арбитражна клауза, предвиждаща най-често спорът да бъде решен от един арбитър. Решението на последния е окончателно и необжалваемо, а въз основа на него държавният съд издава изпълнителен лист.

Така някои фирми осъмнаха със запорирани сметки. Средствата изчезват, а делата са дълги, трудни и с неясен изход. За щастие, у нас това занапред ще става трудно с промените в Закона за международния търговски арбитраж, прокарани от омбудсмана Мая Манолова.

- В досиетата има информация, че Facebook, Apple, Uber или Nike се опитват да намалят данъчните си задължения...

- И не само. Присъстват и някои от водещите в света одиторски кантори като KPMG, Ърнст енд Янг, Прайсуотърхаус, както и банки като Ситибанк, Банк ъв Америка, Хонг Конг енд Шанхай Банкинг корпорейшън (HSBC), Криди Сюис... Едва ли при стриктния контрол, на които са подложени от властите такива институции са се занимавали с незаконни сделки.

- Защо не присъстват българи в тези досиета?

- Фирмата, от която е изтекла информация се ползва от друг сегмент клиенти. Българите не отговaряме на това ниво. От друга страна в България вече е по-евтино да си плащаш данъците, отколкото да ги укриваш.

- Коментирaйте типа клиенти, които ползват офшорни “инструменти" за укриване на данъци. От английската кралица до “перачи на пари”, наркотрафиканти и всевъзможни други субекти, пожелали да оперират “на тъмно”?!

- Офшорни инструменти се ползват от три типа клиенти. Условно наречени – добрият, лошият и злият.

“Добрите” са транснационалните банки и корпорации, обикновени бизнесмени и богати хора, които избират законни начини за намаляване на данъчните си задължения, за осъществяване на специфични търговски или финансови операции.

В България много съвсем нормални бизнесмени регистрират фирми в такива юрисдикции, за да прехвърлят формално собствеността върху българските си фирми и не за да останат неизвестни, а за да се защитят от престъпни посегателства и т. нар. кражби на фирми. Така, ако някой иска да им открадне работещите и добре стоящи български фирми, ще трябва да представи актуално състояние на чуждестранния собственик с апостил, а това не е лесно. Иначе е много лесно да се подправи подписа на физическото лице и да им вземат фирмата.

“Лошите” са напр. политици, магистрати и чиновници, които опитват да скрият приходите си от корупция в подобни офшорни сметки.

А вече “злите” са - терористи, наркотрафиканти, криминални търговци на оръжие и пр. “Злите” все по-малко имат нужда от такива фирми и банкови сметки. Този сегмент на офшорния бизнес напоследък бе изместен от криптовалутите и даркнет.

Всички нелегални дейности вече оперират с виртуалната валута. Създадоха се истински „банки” и „борси”, които не съществуват физически, а само в нета. Възникнаха възможности за обръщане на криптовалутата в реални пари, появиха се дори и банкови карти, които се държат като нормални кредитни карти, но се зареждат с биткойни и с тях може да се плаща навсякъде по света и по нищо не си личи, че дадената кредитна карта се захранва по такъв начин.

А в даркнет вече може да се намери всичко – нелегални залагания, лекарства, наркотици, секс, дори с деца, оръжие, бомби и т. н. В крайна сметка всички те опират до необходимостта от реална фирма и банкова сметка, а за това най-удобни пак са офшорните юрисдикции, където контролът и публичната информация са ограничени.

- Дори след шока, който миналата година предизвикаха т. нар. "Панама пейпърс", глобалната офшорна система си остана непокътната. Нещо повече: новите документи показват, че тя е много по-обширна и комплексна, отколкото се смяташе досега. Как ще обясните това?

- Това е илюзия. Офшорният бизнес отдавна не е това, което беше. Преди 30 г. когато започнах да се занимавам с него, имаше към 40 такива страни. Включително такива, които вече са в ЕС – Малта, Кипър, Люксембург. Обективно те вече не могат да предлагат подобни услуги.

Други държави, контролирани от САЩ, вече са под сериозен контрол от американските служби и там не е препоръчително да се регистрират такива фирми и да се откриват банкови сметки. Държавите от Британската общност, бяха принудени да спазват в голяма степен британското законодателство. Така при действието на закона „Познавай своя клиент”, всички адвокатски и счетоводни фирми трябва да изискват документ за самоличност и доказателство за адрес на крайния си клиент и да съхраняват в офисите си копия от тези документи. Това обезсмисля регистрирането на фирми и откриването на сметки там.

В действителност местата, които отговарят на изискванията за офшорни зони останаха по-малко от пръстите на едната ръка. От друга страна, политиците няма да закрият изцяло и всички офшорни възможности, просто защото и те имат нужда от тях. А за да не са толкова различими, ще допуснат и други да ги ползват, за да се създава масовка. Дори и Хитлер не анексира Швейцария, защото нямаше къде да крие парите на нацистите...

- Ще се промени ли нещо след появата на подобни досиета?

- Естествено. На първо място ще се засили натискът от страна на международната общност върху такива държави да създадат и прилагат закони, гарантиращи по-голяма публичност върху бизнеса, ограничения при разкриването и ползването на банкови сметки.

На второ място обществото ще формира различно виждане за лидерите си и предприемачите, приемани преди това като филантропи. А клиентите от своя страна ще предприемат по-предпазливи действия и няма да се разкриват дори пред адвокатските фирми, като ще ползват подставени лица, свои агенти или скрити пълномощници.

- Ще научим ли наистина секретите на свръхбогатите?

- Това което научаваме и ще научаваме е само върхът на айсберга. Свръхбогатите имат достатъчно средства и начини да прикриват тъмните си дела. Но да не забравяме какво казва Светото писание – нищо скрито, няма да остане неосветено. Важното е човек да върши всичко, и явно, и тайно, така, че ако един ден бъде осветено, да няма от какво да го е срам…
 http://dnes.dir.bg

СТЪКЛАРНИЦАТА Е ОТВОРЕНА - ДА ВЛИЗАТ СЛОНОВЕТЕ!

Е наистина няма такава държава!

С откриването на предизборната кампания, започна потока от безумия. Политици и (не)политици започнаха да ръсят мъдри предложения за оправянето ни.

Богат – беден.

Да се въведат диференцирани цени за тока за бедни и богати – умуват лидерът на КНСБ и министър Щонов. http://www.dnes.bg/politika/2014/09/05/cena-na-toka-za-bedni-i-bogati.237918 Странно как ще определят кой е богат и кой – беден или може би познават лично богатите, дето си топлели на ток басейните.

Тя и сега държавата „подпомага” социално слабите с почти пълна парична компенсация на разходите за отопление през сезона. Разбираме, че към момента това били 250 хил. домакинства и се очаквало да нараснат до половин милион.  Ашколсун!

Само че има голяма разлика между „социално слаб” и „енергийно беден”. В последната категория попадат наистина към 80 на сто от българското население, които иначе не могат да се възползват от държавните „благини” за социално-слабите. Така е защото, повечето домакинства дават над 80 на сто от доходите си за консумативи, включително и за отопление и ел. енергия. И то не защото цените на енергоносителите са нереални, а просто защото доходите в тази страна са мизерно ниски.

Пазарът определя цената! И понеже у нас всичко е изкалъчено, така е и с пазара. Уж има свободна конкуренция, но такава реално няма. Спомням си още преди 20 г., когато живеех в Лондон, в ел.таблото на жилището имаше четири електромера и само един от тях бе захранен. Оказа се, че в града оперират четири различни енергийни доставчика и потребителя сам избира на базата на цена и условия, от кого да си купува тока. Но това е дълга тема....

Та пак за нашата си стъкларница и прииждащите слонове към нея....

Три разумни опции: ниска цена за потребената ел. енергия до 75 квч. месечно /но за всички, а не само за определени домакинства, иначе изпадаме в забранената по конституция дискриминация/; социални помощи за най-бедните, които и без друго са на издръжка на държавата и общините, но и нещо ново – вариант за възстановяване на ДДС-то върху сметките за тока на онези домакинства, които не са социално слаби, но са енергийно бедни. 20 % реално намаление на разходите за отопление ще бъдат сериозна подкрепа за тези семейства, които иначе са активни, образовани българи, но поради равнището на доходите са обречени на енергийна мизерия. А и държавата може да влияе върху пазара именно чрез данъци и акцизи, не и с административни мерки.

Тука има  - тука нема!

Като стана дума за данъци – предлага се увеличаване на данъка върху доходите на физическите лица. Процентът над десетте да се предоставя на общините като те сами ще определят размера на надбавката. http://www.dnevnik.bg/izbori2014/2014/09/04/2374209_programata_na_gerb_predvijda_obshtinite_da_mogat_sami/.
 Млади са колегите и не помнят... Бил съм стопански ръководител и по времето на социализма и добре помня различните данъци, които тогава се внасяха, както и през първите години на прехода – данък върху печалбата, общ доход, ергенски данък, „самооблагане”, вноски във фонд СБКМ и естествено  - вноска за общините.

Едно от разумните неща, които направи първия „демократичен” президент Желев бе да отмени ергенския данък и вноските за общините.

Увеличаването на данъка върху доходите, пък било и с цел самофинансиране на общините, противоречи изцяло с възприетата данъчна философия – за единен данък, без изключения с минимални разходи по администрирането му. Всяка диференциация води до опити за преминаване към по-ниската скала, а оттам – до увеличаване разходите по установяване и санкционирането на измамите. Може да се окаже, че разходите по прилагането на новата надбавка надхвърлят приходите за бюджета от нея. Както се оказа и за данъка върху наследствата например.

Да, в Европа има различни региони с различни данъци! Например в Швейцария има кантон, Цуг, където данъците са минимални и затова всички правят фирми там, но не съм забелязал този кантон да е най-развитият в Швейцарската конфедерация. Същото е и с региона Белфор във Франция, който може успешно да бъде сравнен с нашата Странджа-Сакар.

Ако прокурорите бяха импресионисти.

Главният прокурор щял да организира среща на заинтересованите за възстановяването на Корпоративна търговска банка.http://novanews.bg/news/view/2014/09/03/85177/%D1%86%D0%B0%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BC-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%82%D0%B1-/?utm_source=news&utm_medium=link&utm_campaign=menu Като чух тази новина се сетих за Уди Алън и неговата „Ако импресионистите бяха зъболекари” и си помислих какво ли би било ако родните прокурори бяха импресионисти...

ДЕЙСТВАЩАТА СИСТЕМА ЗА ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ У НАС СЛЕДВА ДА СЕ ПРЕМАХНЕ ИЗЦЯЛО!

Явно е, че сага действащата система за здравно осигуряване у нас е изцяло компроменитарана защото: фирмите и гражданите крият доходи, подлежащи на облагане с осигурителни вноски, държавата не прави осигурителните вноски, които сама е поела задължението да прави - за държавните служители, децата, пенсионерите, инвалидите, безработните и студентите, събраните суми от вноски се разходват не по предназначение, здравно-осигурителната каса бави или избягва плащания към изпълнителите на медицинска помощ, които от своя страна надписват дейности, а самите суми, отпускани от държавата за конкретните дейности не покриват разходите за тяхното осъществяване. Наред с това, наличието на огромен държавен ресурс при липсата на строги правила за неговото управление създава възможности за отклоняване на средства, фиктивни търгове и корупционни практики.

Явно е, че сега действащата система не може да осигури достъпа на всеки до медицинска помощ, от каквато се нуждае и когато се нуждае. Проблемът е в масовото схващане, че здравното осигуряване трябва да предостави БЕЗПЛАТНА изцяло медицинска помощ на всеки. Конституцията (чл. 52) визира право на здравно осигуряване, гарантиращо ДОСТЪПНА медицинска помощ (а не безплатна), както и безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и ред, определени със закон.

Проблемите могат да се решат кардинално като:
1. Националната здравно-осигурителна каса се ЗАКРИЕ!
2. Държавата спре изцяло събирането на "здравно-осигурителни вноски"
3. Със средствата от държавния бюджет, определени за здравеопазване, се финансират минимума здравни дейности - спешна медицинска помощ, лечение на редки заболявания, животоспасяващи интервенции, държавата гарнтира на всеки гражданин достъп до спешна помощ на мястото, в което се намира...
4. Изпълнителите на медицинска помощ - болници, ДКЦ, лични лекари, са търговци, регистрирани по Търговския закон и лицензирани и категоризирани по специалния закон - за народното здраве и за лечебните заведения, като държавата и общините се оттеглят изцяло или частично от директното си участие в такива търговски дружества и на здравния пазар останат само дружества, които могат да се самоиздържат чрез собствените си приходи
5. Лечебните заведения и индивидуалните практики сами остойностяват дейностите и обявяват цени за предоставяните от тях здравни услуги, които са съобразени с предоставената им от държавата лицензия и категория
6. Ползвателите на медицинска помощ заплащат всяка оказана им услуга, извън държавно финансираните дейности по т.3, по цени на здравното заведение, със собствени средства или посредством здравната си осигуровка или медицинска застраховка

7. Държавата лицензира здравно-осигурителни фондове и застрахователи, предоставящи медицински застраховки като с Кодекса на труда и други нормативни актове, всеки работодател или самоосигуряващ се бъде задължен да има сключен договор за здравно осигуряване или медицинска застраховка за себе си и наетите от него лица най-малкото за минимален обем дейности, определени от законодателството

8. Здравното осигуряване на лицата, за които държавата отговаря: децата, студентите, безработните, пенсионерите, държавните служители и затворниците се осъществява посредством здравно-осигурителни дружества, избрани чрез търг или конкурс, като вноските са за сметка на републиканския бюджет

9. С приходите от ДДС върху лекарствата и от други източници се създадат минимум държавни фондове както следва:
-Държавен фонд за лечение на редки болести
-Държавен фонд по трансплантациите
-Държавен фонд за лечение в чужбина и др.
като в тях се отнася и процент от данъка върху печалбата на здравно-осигурителните дружества и застрахователите, предлагащи медицински застраховки
10. Споровете между потребителите на здравни услуги, лечебните заведения и лекарите, здравно-осигурителните дружества и застрахователите по договори за медицинска застраховка, общините и държавата се решават от независим Медицински арбитраж, създаден въз основа на закон.

ДАНЪКЪТ ВЪРХУ ДЕПОЗИТИТЕ - поредната буря в чаша вода!

Правителството все пак реши да предложи данък от 10% върху лихвите по банкови депозити на физически лица.

Предложението е заложено в преходните и заключителни разпоредби на промените в закона за ДДС, които бяха приети на днешното правителствено заседание и ще се внесат за гласуване в парламента заедно с останалите промени в данъчните закони и бюджет 2013.

Министърът на финансите Симеон Дянков няколко пъти защити пред журналисти идеята за въвеждане на новия данък с обяснението, че целта не е да се съберат повече приходи, а да се премахне единственото изключение в данъчната ни система, което позволява да има необлагаеми доходи. По думите му, от новия данък в държавата ще влязат допълнително 120 млн. лв., което показва, че целта не е да се постигне сериозен фискален ефект.http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/10/10/1922981_i_vse_pak_-_danuk_vurhu_lihvite_shte_ima/

ТОВА СЪОБЩИХА МЕДИИТЕ ПРЕДИ ДВЕ СЕДМИЦИ. И се започна една вакханалия по медиите, та целокупния български народ така и нищо не разбра.

В стила на съвременното управление - някой се чеше с молива зад ухото и казва какво даваме, какво спираме, колко е заплатата и колко данъците, а майките.... да бе .... чакай малко.... трябват още едни 120 млн. за догодина та да им отпуснем по 5 лв. допълнително на калпак.

Защо точно сега ще се приема този данък? Ами защото така било справедливо и това щяло да отнеме още благини от богатите та да ги разпредели на бедните....

Не ми станаха ясни, обаче, поне няколко неща....

Ако целта е СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ - т.е. да не остане необлагаем доход защо все още има множество необлагаеми източници:

Например - защо облагаме лихвите по депозитите, а не и печалбите от фондовата борса, игрите на щастието. И защо само лихвите по депозитите, а не въобще капиталовите приходи като цяло? Защо само физическите лица, но не и фирмите, фондациите, сдруженията с нестопанска цел, а ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ? А т.нар. Вероизповедания....

Конституцията на Република България дали пък не е ОТМЕНЕНА!

"Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност...." - така пише в чл. 19, ал. 2.

И ето ви първата блиц идея за заобикаляне на новия закон, която ми хрумва. Имате депозит 100 000 лв. (Дай Боже - всекиму!) Парите сте заделили за обучение на детето си и сте ги сложили на срочен депозит. Имате намерение да съхраните депозита поне още 10 год. докато детето стане студент. При средна доходност от лихви около 9 % годишно и капитализиране на лихвите (т.е. ако не ги теглите за други цели) ще дължите данък общ доход около 14 000 лева. За около 300 лв. може да си регистрирате фондация, на която да дарите тези 100 000 лв. и на името на фондациата да депозирате сумата в банка. Естествено фондацията ще бъде регистрирана в частна полза с единствена цел и задача - осигуряване на сериозно образование на лицето ХYZ - вашето малолетно дете.

Впрочем отдавана е ясно, че нито бедните, нито богатите плащат данъци в тази държава. Първите защото нямат облагаеми доходи, а вторите - защото разполагат със средства, кадри и възможности да избягват каквото и да било задължение към държавата. Вижте какво казва днес по телевизията г-н Хампарцумян - "Една голяма част от богатите в България са богати на кредити, другата част не плащат данъци в България, тъй като парите са им на някои слънчеви острови, допълни председателят на Асоциацията на банките, като подчерта, че има начини данъкът да бъде избегнат."http://novinite.bg/articles/22472

Ерго, данъкът пак ще удари именно средната класа, така наречена. А нали именно тя трябваше да е гръбнака на съвременното индустриално общество или нещо пак не сме разбрали.

На казаното по-горе относно равните условия, вероятно някои икономисти биха възразили, че юридическите лица се облагат по друг ред, на балансова основа, в която се включват и капиталовите приходи. Но при изчисленията се включват и капиталовите разходи, а при физическите лица това не е така. За да се изравнят условията би следвало след като ще облагаме приходите да признаваме и разходите и да ги приспадаме от облагаемата основа. Иначе казано, разходите за лихви, такси и комисионни, които едно физическо лице плаща по сключени от него договори за банков кредит да се приспадат от облагаемата му основа. Така в множество случаи ще се окаже, че пак няма какво да се облага....

Което от своя страна поставя въпроса и за коренно различната система за определяне на данъчната основа при физическите лица и останалите правни субекти. На първите се отчисляват "нормативно признати разходи", които са законово определени като процент от дохода от съответната дейност, независимо от реално извършените през годината плащания. Юридическите лица и едноличните търговци, обаче, отново се отчитат на балансова основа, т.е. доказват документално годишните си разходи и в множество случаи те са равни на или дори надхвърлят приходите.... Ето пак как се създава неравнопоставеност на различните субекти в противоречие с основния закон!

Ако действително целта е да се въведе някаква справедливост и да се обложат т.нар. "богатите" и те да бъдат принудени да поемат по-голяма тежест в интерес на обществото без въвеждане на  скали за облагане на доходите и при запазване на пропорционалния (плосък) данък защо не се въведе изцяло нов вид данък. В много страни от Европейския съюз съществува т.нар. "ДАНЪК ВЪРХУ БЛАГОСЪСТОЯНИЕТО". Така всяко лице (физическо или юридическо) което притежава имущество (пари на влог, недвижими имоти, автомобили, ценности и пр.) които не се използват пряко в професионалната му или стопанска дейност, и общия сбор на това имущество е над определен праг (напр. 200 хил. лв.) ще дължи годишен данък върху сбора на благосъстоянието си в определен размер, напр. 5 % годишно. Това е именно справедливостта  - този, които е натрупал повече, освен общите данъчни задължения, да поеме и допълнителна тежест, съизмерима с имуществото. При това по никакъв начин няма да бъдат засегнати нито бедните, нито средната класа (последната в зависимост от долната граница на благосъстоянието, която ще бъде възприета като необлагаема). Една утопична идея, която при сатуквото на олигархо-монополистично управление в страната едва ли ще намери подкрепа у тези, които имат властта и възможностите да я приложат.

И като стана дума, че новите промени били приети на заседание на МС с промени в закона за ДДС (което, ако не се касае за журналистическо неразбиране, е доста странно! Тъй като материята под въпрос се урежда в друг закон - за облагане доходите на физическите лица) се сещам, че доста сериозни сделки остават като необлагаеми с данък върху добавената стойност. Ако целта е да се осигурят допълнителни приходи в бюджета защо не се обложат с ДДС сделките с инвестиционно злато и финансови инструменти, апортните вноски в капиталови дружества, сделките с някои видове земя, сделките с акции и дялове и т.н. Отдавна е ясно, че именно чрез такива транзакции се избягва плащането на огромни задължения по Закона за данък върху добавената стойност.

Ясно е само едно - че има още много какво да се каже и помисли по въпроса.