СТЪКЛАРНИЦАТА Е ОТВОРЕНА - ДА ВЛИЗАТ СЛОНОВЕТЕ!

Е наистина няма такава държава!

С откриването на предизборната кампания, започна потока от безумия. Политици и (не)политици започнаха да ръсят мъдри предложения за оправянето ни.

Богат – беден.

Да се въведат диференцирани цени за тока за бедни и богати – умуват лидерът на КНСБ и министър Щонов. http://www.dnes.bg/politika/2014/09/05/cena-na-toka-za-bedni-i-bogati.237918 Странно как ще определят кой е богат и кой – беден или може би познават лично богатите, дето си топлели на ток басейните.

Тя и сега държавата „подпомага” социално слабите с почти пълна парична компенсация на разходите за отопление през сезона. Разбираме, че към момента това били 250 хил. домакинства и се очаквало да нараснат до половин милион.  Ашколсун!

Само че има голяма разлика между „социално слаб” и „енергийно беден”. В последната категория попадат наистина към 80 на сто от българското население, които иначе не могат да се възползват от държавните „благини” за социално-слабите. Така е защото, повечето домакинства дават над 80 на сто от доходите си за консумативи, включително и за отопление и ел. енергия. И то не защото цените на енергоносителите са нереални, а просто защото доходите в тази страна са мизерно ниски.

Пазарът определя цената! И понеже у нас всичко е изкалъчено, така е и с пазара. Уж има свободна конкуренция, но такава реално няма. Спомням си още преди 20 г., когато живеех в Лондон, в ел.таблото на жилището имаше четири електромера и само един от тях бе захранен. Оказа се, че в града оперират четири различни енергийни доставчика и потребителя сам избира на базата на цена и условия, от кого да си купува тока. Но това е дълга тема....

Та пак за нашата си стъкларница и прииждащите слонове към нея....

Три разумни опции: ниска цена за потребената ел. енергия до 75 квч. месечно /но за всички, а не само за определени домакинства, иначе изпадаме в забранената по конституция дискриминация/; социални помощи за най-бедните, които и без друго са на издръжка на държавата и общините, но и нещо ново – вариант за възстановяване на ДДС-то върху сметките за тока на онези домакинства, които не са социално слаби, но са енергийно бедни. 20 % реално намаление на разходите за отопление ще бъдат сериозна подкрепа за тези семейства, които иначе са активни, образовани българи, но поради равнището на доходите са обречени на енергийна мизерия. А и държавата може да влияе върху пазара именно чрез данъци и акцизи, не и с административни мерки.

Тука има  - тука нема!

Като стана дума за данъци – предлага се увеличаване на данъка върху доходите на физическите лица. Процентът над десетте да се предоставя на общините като те сами ще определят размера на надбавката. http://www.dnevnik.bg/izbori2014/2014/09/04/2374209_programata_na_gerb_predvijda_obshtinite_da_mogat_sami/.
 Млади са колегите и не помнят... Бил съм стопански ръководител и по времето на социализма и добре помня различните данъци, които тогава се внасяха, както и през първите години на прехода – данък върху печалбата, общ доход, ергенски данък, „самооблагане”, вноски във фонд СБКМ и естествено  - вноска за общините.

Едно от разумните неща, които направи първия „демократичен” президент Желев бе да отмени ергенския данък и вноските за общините.

Увеличаването на данъка върху доходите, пък било и с цел самофинансиране на общините, противоречи изцяло с възприетата данъчна философия – за единен данък, без изключения с минимални разходи по администрирането му. Всяка диференциация води до опити за преминаване към по-ниската скала, а оттам – до увеличаване разходите по установяване и санкционирането на измамите. Може да се окаже, че разходите по прилагането на новата надбавка надхвърлят приходите за бюджета от нея. Както се оказа и за данъка върху наследствата например.

Да, в Европа има различни региони с различни данъци! Например в Швейцария има кантон, Цуг, където данъците са минимални и затова всички правят фирми там, но не съм забелязал този кантон да е най-развитият в Швейцарската конфедерация. Същото е и с региона Белфор във Франция, който може успешно да бъде сравнен с нашата Странджа-Сакар.

Ако прокурорите бяха импресионисти.

Главният прокурор щял да организира среща на заинтересованите за възстановяването на Корпоративна търговска банка.http://novanews.bg/news/view/2014/09/03/85177/%D1%86%D0%B0%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BC-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%82%D0%B1-/?utm_source=news&utm_medium=link&utm_campaign=menu Като чух тази новина се сетих за Уди Алън и неговата „Ако импресионистите бяха зъболекари” и си помислих какво ли би било ако родните прокурори бяха импресионисти...

ПРОБЛЕМЪТ С КТБ Е ПО-СКОРО КРИМИНАЛНО-ПОЛИТИЧЕСКИ, ОТКОЛКОТО ФИНАНСОВ.

(В+)  Вчера БНБ публикува на сайта си предварителния доклад на квесторите за състоянието на Корпоративна търговска банка. Като специалист по международно банково право с юридическо и икономическо образование и личен опит в управлението и сега – в консултирането на подобни структури, мислите ли, че има вариант за спасение на КТБ?

-          Веднага се вижда, че квесторите са свършили доста работа за това кратко време. Докладът е подробен, въпреки че числата в него са твърде апроксимативни. Самите показатели не са толкова плачевни, колкото се очакваше в резултат на публичното говорене по темата. Активите са почти 7 млрд. лв., а задълженията към клиенти – малко над 6 млрд. Психотичното поведение на клиентите на банката е довело до намаляване както на задълженията на институцията, така и на бързо ликвидните активи. Видно е, че за да посрещне масовото теглене преди поставянето под особен надзор, оперативното ръководство на банката е направило единствено възможното – реализиране на ликвидни активи с цел освобождаване на парични средства.  Въпреки това коефициентите не са лоши – общата капиталова адекватност се сочи на 10 % като се има предвид, че всяко число над единица би било положително, а също така преди квестурата този коефициент е бил малко над 12, тъй че снижението не е фатално.

(В+) Значи КТБ може да отвори и да работи спокойно и да се разплаща с клиентите си?

-          Това по същество са два отделни въпроса. Дали банката може да отвори и да работи спокойно – едва ли.  Финансовият бизнес се прави с два -неизбежни компонента – пари и доверие. Дори и парите да са в наличност при това натоварване на институцията с проблеми от криминален и политически характер, твърде оптимистично е да се счита, че доверието в нея ще остане неразклатено. Освен това не е съвсем сигурно и че парите са налични. По-точно казано – макар и показателите на банката, разгледани върху плоскостта на евентуална несъстоятелност да са оптимистични, то с оглед оперативната й дейност очакванията са по-скоро негативни. Имам предвид притеснителните данни в доклада на квесторите за съотношението между входящи и изходящи нетни потоци, което е отрицателно. Недостигът на входящи потоци е над 4 млрд. лв. При това положение едва ли може да се очаква реално разплащане с клиентите без сериозна ликвидна подкрепа отвън. Този проблем се е породил от самата структура на привлечения ресурс – над 70 % от който е по безсрочни депозити, т.е. депозантите могат да си ги изтеглят във всеки момент.

(В+) Следователно става дума за неплатежоспособност и обявяване в несъстоятелност?

-          Вижте, това са две различни неща. Неплатежоспособността е икономическо състояние, променлива характеристика, която започва от период на ненадеждно изпълнение и епизодична неплатежоспособност,  преминава през етап на хронична и устойчива неплатежоспособност и достига до етап на пълна неплатежоспособност. В крайния етап, по молба на кредиторите се открива производство по несъстоятелност, което е крайна мярка. Несъстоятелността е юридически институт. Макар и неплатежоспособността да е една от предпоставките  за обявяване в несъстоятелност, то последната не е единствен и неизбежен изход. При наличието на активи и положителни показатели, може да се търси план за стабилизация и съживяване.

(В+) Реалистично ли е тогава да се очаква спасяване на КТБ от акционерите или държавата например?

-          Тук опираме до правните проблеми. На първо място трябва да се види кои точно са акционерите, какви ангажименти са поели те и какво са изпълнили срещу предоставените им акции от капитала на банката. Вече стана публично достояние, че т.нар. „Омански фонд” няма пряк ангажимент. Акционер в банката с 30 % от акциите с право на глас е едно дружество, регистрирано в Люксембург, което е собственост на друга офшорна фирма, за която се твърди че е индиректно свързана с оманския фонд. Самото дружество – акционер е регистрирано с 12 500 евро капитал на адреса на една фирма, предоставяща фидуциарни услуги, т.е. регистрация на фирми, предоставяне на офис и подставени директори. Дружеството се представлява с подписите на две счетоводителки, които са дали за свой адрес този на Министерство на финансите в Оман, както и две секретарки от фидуциарната компания в Люксембург. Не е ясно на каква цена са придобити акциите в българската банка, които са с номинал около 18 млн. лв. Споменаваше се, че за тях са платени над 210 млн. лв., което съм склонен да кредитирам, предвид факта, че люксембургското дружество в баланса си води задължение по кредит към фирмата-майка за 106 млн. евро. Ако бъдат поканени акционерите да участват в едно евентуално увеличаване капитала на банката, то именно от това люксембургско дружество със заем от 106 млн. евро, минимален собствен капитал и балансова загуба, едва ли може да се очаква сериозна намеса. Руската банка също заяви, че няма намерение да прави нови плащания, а и тя самата има доста проблеми сега във връзка с икономическите санкции наложени й от Европейския съюз заради кризата с Украйна. Остава мажоритарния акционер – г-н Василев и двете компании, контролирани от него, които притежават най-много акции. При надвисналите съдебни проблеми над него, едва ли мажоритарният собственик ще желае и ще бъде в състояние да направи каквото и да било. Държавата би могла да се намеси чрез Фонда за гарантиране на влоговете. Това ще излезе доста по-евтино на фонда, отколкото да изплаща влоговете при една несъстоятелност.

(В+) Какво да правят обаче вложителите през това време?

-          Твърде дълго се изчаква, според мен. Европейската комисия вече подготвя писмо до българското правителство с искане за спазване на общностното право. Еврорегламент предвижда достъп до гарантираните депозити на бъде осигурен най-късно пет дни след като  банката спре плащанията, но не повече от двадесет дни след учредяване на квестурата. Междувременно се оформи нещо като своеобразен кредитен пазар между клиенти на КТБ. Кредитополучатели изкупуват вземания на вложители над гарантирания минимум със съответен сконтов процент. Така този който има да дава на банката може да намали почти на половина задължението си, а депозантите получават веднага парите си, разбира се не в пълен размер.

(В+) Защо все пак се стигна до този проблем и може ли Централната банка да не е знаела какво се случва в КТБ?

-          На базата на доклада, публикуван от квесторите, подобни проблеми са били неизбежни. На първо място заради спецификата на привлечения ресурс – над две трети по текущи, разплащателни и спестовни сметки. Това са средства с кратка изискуемост и на тях не може да се разчита за по-дълготрайни инвестиции. Те може да бъдат използвани най-много за овърнайт транзакции на междубанковия пазар, но не и с тях да се кредитират компании с дългосрочна и дори съмнителна откупка на инвестициите, при това над две трети от тях свързани с мажоритарния собственик на банката. Колкото до ролята на централната банка – едва ли сега разбират какво е ставало в КТБ. Вижте, БНБ е една от най-силните централни банки в света. В нея са съсредоточени валутният борд, чрез управление Емисионно, банковият надзор, касовата дейност, платежните системи, кредитния регистър и т.н. Има една Наредба 11, по силата на която всички кредитни институции предоставят на БНБ рагулярно данни за дейността си по определени показатели.  Един от тези показатели е вътрешната експозиция, т.е. кредитирането на мажоритарния собственик и свързаните с него лица. Текущото превишаване по този показател е над три хиляди процента над законово установения минимум и няма как това да не е направило впечатление никому. А защо не са реагирали по-рано – проблемът е по-скоро криминално-политически отколкото финансов. Затова и решението трябва да се търси не толкова във финансовата сфера, колкото в правно-политически аспект.