ДЕСЕТ ПРОСТИ СТЪПКИ ЗА НЕЗАБАВЕН НАПРЕДЪК НА СЪДЕБНАТА РЕФОРМА

Стане ли дума за съдебна реформа у нас, веднага ни вадят аргументи как без конституционни промени, дори без Велико Народно събрание, това не може да стане. Било твърде скъпо, недостигали сгради и хора. Да правиш реформа в съдебната система било като да реформираш гробищата – не можеш да очакваш помощ отвътре. И така нататък...Всъщност само с няколко прости стъпки без съществени конституционни промени и без голям разход на средства, може да се сложи едно добро начало. Ето някои идеи:

Стъпка Едно. Правото на еднократен немотивиран отвод.

Неслучайното разпределение на делата и избор на съдия или членове на съдебния състав е емблематичен пример за компрометиране на системата. Дори и да има достатъчно информация за даден съдия, че няма да бъде безпристрастен при обсъждане и решаване на спора, отзоваването му и замяната с друг е сложно нещо. Трябват доказателства. А и решението да се отведе, принадлежи на самия компрометиран магистрат.

Пристичко законодателно решение може да предостави на всяка страна по делото правото да заяви еднократно в седмичен срок от обявяването на съдебния състав, че не желае делото да се гледа от конкретен съдия без да е задължена да формулира основанията си за това и да представя доказателства. Такова искане да води незабавно до замяна на съответния магистрат с друг. Страната, ползвала се от правото си на отвод няма да има възможност на тази инстанция да прави нов немотивиран отвод, което не преклудира възможността й да се ползва и от сега предоставената възможност да се иска отвод при сериозни основания и съответни доказателства за съмнение в безпристрастността на други магистрати.

За някои магистрати е натрупано обществено недоверие, известни са техните тесни връзки с политически и икономически кръгове, окултни школи, ловни дружинки и прочие зависимости. Но както казва народът – оно се знае у селото, ама го нема у делото... Поради това шансовете такъв съдия да бъде отстранен от разглеждане на конкретно дело, от изхода на което изглежда да е заинтересован, при сегашната нормативна уредба, са минимални.

Когато за един магистрат се натрупат множество отводи – например от сто разпределени му дела, по повече от половината е отстранен, става ясно какво е общественото доверие към този съдия. И понеже е придобил право на несменяемост по силата на закона, то не е задължително да остане именно на тази позиция: може например от наказателно отделение да бъде преместен в гражданско, в бракоразводен състав или дори да бъде оставен единствено да издава заповеди за изпълнение и изпълнителни листове.

Стъпка две. Публичност на съдебните състави.

Тази стъпка е в непосредствена връзка с предходната. Съставът, който ще гледа делото да се обявява на интернет-страницата на съответния съд. Сега имената на съдиите са нещо като държавна тайна. Някои от съдилищата (Апелативен съд-София, Административен съд- София-град и други) дори не са обявили имената на съдиите, които правораздават в тях.

Стъпка три. Единна номерация на делата.

По примера на частните съдебни изпълнители, за цялата съдебна система да бъде въведена единна номерация на делата. Всяко новообразувано дело да получава уникален за цялата страна номер, състоящ се примерно от: годината, код на съда, код на състава, вид дело, пореден номер. В базата данни на ВСС цялата информация за това дело се въвежда, обработва и съхранява от образуването до приключването му, включително избора на съдебен състав с направените отводи, движението и местонахождението на делото и изхода от него. При това тази информация (при защита на личните данни на страните) да бъде общодостъпна чрез интернет.

Стъпка Четири. Аутсорсинг.

Изнасянето на определени дейности извън съответната институция и възлагането им на подизпълнители, дори на частни фирми или лица се ползва отдавна в други сфери на държавна дейност и дори в областта на правосъдието. Успешен пример са частните нотариуси и съдебни изпълнители.

Днес непосилна тежест за съдилищата, особено за по-големите от тях, е призоваването и връчването на книжа на страните. Отдавна се говори за закриването на  призовкарските служби и предоставянето на тези функции на външни субекти.

Няма съществени доводи срещу предоставянето на частни фирми или лица да осъществяват част от административните дейности в съдебните учреждения – призоваване и връчване на книжа, подръжка на архива и интернет-страниците, стенографски услуги, връзки с обществеността и медиите и други. Съдилищата имат вече натрупан опит в това отношение с преводаческите фирми.

Стъпка пет. Електронно правораздаване.

Определени видове дела, предимно за дължими суми, могат да бъдат разглеждани и решавани по електронен път. Добро начало, с всички резерви към него, е заповедното производство.

В Обединеното кралство например над 80 на сто от делата за парични суми се разглеждат чрез специална процедура, изцяло базирана на интернет.

Може да бъде създаден специализиран пул, основан на опита на търговския регистър, посредством който да бъдат предявявани всички парични искове на стойност до 50 000 лв. например. Такива искове да бъдат разглеждани и решавани от произволен съдия от съответния ранг на територията на страната без оглед седалището или адреса на страните. Така ще бъде постигната бързина, ефективност и равномерно разпределение на работата между големите и по-малките съдебни райони.

Стъпка шест. Промени в структурата на съдилищата.

Районните съдилища да бъдат закрити. Във всеки окръжен съд се създават две камари – долна и горна. Долната камара разглежда делата, подсъдни досега на районен съд. Горната камара гледа като втора инстанция решенията на долната, като същевременно разглежда и първоинстанционните дела, подсъдни до момента на окръжен съд.

Защо това е важно? Първом, постига се по-ефективно и равномерно разпределение на делата от съответния съдебен район. На второ място, спестяват се огромни средства за административни и стопански разходи – сгради, охрана, отопление, секретари, куриери и пр. Намалява се броят на административните ръководители – председатели, зам.-председатели. Подобрява се координацията, възможностите за връзки с обществеността и медиите, концентрация на архива.

За обезпечаване близостта на съда до населението, отделни състави може да провеждат ежеседмично изнесени заседания по график в различни населени места, когато страни по делото са със седалище или местожителство в даденото населено място.

Стъпка седем. Специализация на съдилищата.

След обособяването на административните съдилища и Специализирания наказателен съд бе разбит рудиментарният принцип, остатък от социализма, на единния съд.

Следващата стъпка е обособяването на самостоятелни съдебни органи по трудови и търговски спорове, до делата за малолетни и непълнолетни, по изпълнение на наказанията.

Военните съдилища да бъдат закрити. Вече нямаме нито такава численост на армията, нито състояние на война. Служителите на полицията и специалните служби бяха извадени от юрисдикцията на военното правораздаване. Поради това едва ли е оправдано подържането на такъв правораздавателен сегмент.

Стъпка осем. Особените юрисдикции.

Особена юрисдикция е орган, извън системата на съдебната власт, на когото по силата на специален закон е възложено разглеждането и решаването на спорове, произтичащи от обществените отношения в определена сфера.

Добър пример в тази насока е действащата по времето на социализма,  Комисия по териториално и селищно устройство. В наше време – Комисията за защита на конкуренцията, Комисията по дискриминацията и др.

При обсъждане на въпроса със специализацията, следва да се обсъди възможността за създаване на самостоятелни правораздавателни органи извън системата на съдебната власт, които да разглеждат специализирани спорове – например по кадастър, регулация, отчуждаване и обезщетения – към регионалното министерство. Споровете по транспорта, включително обжалване на първа инстанция на наказателни постановления – да се предостави на комисия към Министерство на трансорта и пр. Данъчните спорове – към Министерство на финансите и т.н.

Във връзка с предходната стъпка може разглеждането на трудовите спорове да се предостави на специализиран трудов арбитраж към социалното министерство, а търговските спорове – към Министерство на икономиката.

Разбира се, актовете на всички особени юрисдикции трябва да могат да бъдат обжалвани пред Върховния касационен или Върховния административен съд. В състава на особените юрисдикции освен юристи могат да бъдат привлечени и професионалисти от съответната област.

Трябва да се приеме единен Закон за особените юрисдикции, който да съдържа основните устройствени и процесуални разпоредби.

Стъпка девет. Комисия по правата на човека.

В България все още нямаме единен орган за защита на основните човешки права, гарантирани от Европейската конвенция по правата на човека и собствената ни Конституция. Съществуват отделни органи – Омбудсмана, Комисията по дискриминация, Комисия за личните данни, Комисия за защита на конкуренцията и др. Специална комисия по бавното правосъдие бе създадена след огромен натиск от Страсбург.

Време е да бъде създаден единен орган, към който гражданите и юридическите лица, чиито права са били накърнени от дейността на държавни или общински органи да се обръщат за съдействие. Този орган да обедини функциите на досега съществуващите и неговите решения да бъдат не с препоръчителен, а със задължителен характер и да може да присъжда обезщетения, както и да задължава съответните органи да прекратят нарушенията. Това ще редуцира в съществена степен делата пред Европейския съд по правата на човека, ще дисциплинира държавните и общински органи и ще създаде у българите така дифицитното чувство за справедливост.

Стъпка десет. Правото на индивидуална конституционна жалба.

Тази стъпка вероятно няма да може да бъде осъществена без лека конституционна промяна. Понастоящем е изключително ограничен кръга на лицата, които могат да сезират Конституционния съд. Отдавна се говори за предоставяне на гражданите и юридическите лица на правото самостоятелно да се обръщат към конституционните съдии, когато техни права и законни интереси са накърнени от противоконституционни закони или окончателни съдебни решения.

Най-после тази стъпка трябва да бъде направена. Естествено, оправдано би било, отделната жалба да се допуска до гледане от КС по специална процедура – например след преглед от тричленен състав или от индивидуален конституционен съдия и едва ако не бъде отхвърлена на този предварителен етап да бъде поставена на вниманието на пълния състав на съда.  А и така ще се създаде достатъчно работа на конституционните съдии, които през годините на прехода си спечелиха у обществото реномето на скъпоплатени безделници.