Facebook

Показват се публикациите с етикет НПК. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет НПК. Показване на всички публикации

четвъртък, 19 февруари 2015 г.

ЕФЕКТЪТ НА МАХАЛОТО

или законодателство от минус безкрайност до плюс безкрайност


С предложените изменения в Наказателно-процсуалния кодекс (НПК) с цел ограничаване бягствата от правосъдието, се продължава уникалната родна традиция за лашкане от едната крайност в другата – т.е. от пълна липса на регламентация до свръхрегламентация. Ала център на либералната европейска философия за „справедливостта и доброто” е балансът между защитата на обществения интерес от една страна и правата на отделната личност – от друга. Това е тънката червена нишка, която би следвало да бъде втъкана във всеки закон и всеки съдебен акт.
Към момента правната рамка на уж най-леката мярка за неотклонение „подписка” е твърде бедна. Предвижда се забрана обвиняемия или подсъдимия да напуска „местоживеенето си” без разрешение на съответния орган. Какво се разбира под „местоживеене” респективно под „напускане” – законът мълчи. Местоживеенето може да е жилището на лицето, но тогава имаме пълно препокриване с мярката „домашен арест”. Ако под „местоживеене” се има предвид населеното място, където е настоящият адрес на лицето, пак не е ясно това конкретният град или село ли е, общината, областта и т.н. И какво е напускане: преместване на нов адрес в същото или друго населено място, пътуване по работа или за удоволствие за няколко дни или просто „отскачане” за няколко часа до друго населено място. При всички тези случаи ли трябва да се иска разрешение от компетентния орган?! А какво правим с човек, който живее в едно населено място, но работи в близкия град? Той отивайки на работа ежедневно ли нарушава наложената му мярка за процесуална принуда. Ако е така, то тази уж най-лека мярка се явява по-тежка от „гаранцията”, при която не е необходимо искането на разрешение за всяко пътуване. Всички тези празноти и безсмислици са довели до пълното формализиране на „подписката” и изпразването й от съдържание, респективно до пълно изчезване на обезпечителната й функция.
Предложените промени, а именно подписката да се осъществява посредством регулярно явяване на лицето в поделенията на МВР, ще я  превърне в следващата по тежест след задържането под стража и домашния арест. Всъщност, както наблюдаваме и при много други законодателни решения, собствените си грижи държавата  предпочита да стоварва върху главата на гражданите. Вместо да се принуждават лицата с мярка „подписка” да се явяват в районното, много по-справедливо, а и по-работещо решение би било да се въведе контрол върху лицата с „подписка” от страна на местните полицейски управления. Регулярни посещения в дома на такова лице от страна на районния инспектор или оперативен работник би осигурило информация не само дали лицето не се е отклонило, а и дали действително пребивава на посочения адрес, с кого съжителства, с какво се занимава в очакване на присъдата и пр. За това решение дори не е необходима промяна в кодекса, достатъчна е една добра инсрукция на вътрешния министър и главния прокурор.
Законодателят трябва да се погрижи да даде легална дефиниция на използваните в текста думи и изрази – „местоживеене” и „напускане”...
Би могло да се предложи въвеждането на мерки, съпътстващи най-леките за неотклонение. Това трябва да е изцяло нов текст в закона, предвиждащ при преценка за необходимост от страна на компетентния орган: прокурора във фазата на досъдебното производство, респективно съда, когато определят мярка за процесуална принуда „подписка” или „гаранция” едновременно с тях да наложат на лицето и съпътстващи мерки като:
-       задължително явяване в полицейско поделение през определен период от време,
-       забрана за напускане на конкретно населено място, община или област за повече от 24 часа,
-       забрана за напускане на жилището през определена част от денонощието, напр. от 22 до 06.00 ч.,
-       забрана за посещаване на определени места (заведения, жилищни или офисни помещения и др.) свързани с престъплението,
-       забрана за среща с определени лица (например криминално проявени или такива съпричастни с конкретното деяние),
-       забрана за упражняване на определена дейност (много подходяща мярка за причинителите на смърт на пътя – така свидетелството за правоуправление на обвиняемия ще се изземва веднага, а не след влизане на присъдата в сила, а продължителността на тази мярка ще се приспада от срока за лишаване от правоуправление, постановен от съда);
-       забрана за притежаване и държане  на определени предмети (например оръжие).

Една или няколко от горните съпътстващи мерки може да бъде налагана според преценка на нейната необходимост и целесъобразност с оглед конкретните обстоятелства на случая и за точно определен период от време, след изтичането на който мярката да се преразглежда с оглед развитието на процеса и конкретното поведение на лицето.

Сега предложените промени отново ще засегнат коректните обвиняеми и подсъдими и едва ли ще се окажат ефективни по отношение на лицата, които така или иначе са решили да се укрият от правосъдието.

В горния контекст попада и предложението за отнемане на личните карти на лицата с наложена мярка „забрана за напускане на страната” и издаването на временно удостоверение за самоличност на обвиняем (подсъдим). Този, който е решил да избегне правосъдието на всяка цена притежава достатъчно контакти и средства, за да се укрие, независимо дали личната му карта ще бъде отнета. Тази мярка, обаче, ще пенализира допълнително хилядите обвиняеми и подсъдими с коректно процесуално поведение, които се явяват редовно при повикване, не препятстват процеса и съдействат на органите за разкриване на истината. Ами ако делото продължи пет, десет или дори петнадесет години.... Такъв човек ще бъде лишен от възможността да си намери работа (защото всеки работодател, дори и длъжността да не изисква свидетелство за съдимост или удостоверение за липса на висящи дела, ще знае, че човекът, когото наема е под съд или следствие!). На такъв човек ще бъде невъзможно да ползва елементарни банкови услуги, а дори и абсурдно да получи кредит, банкова карта или лизинг или дори и да сключи договор с мобилен оператор или цифрова телевизия, доколкото и тези услуги се предлагат на база оценка на кредитния профил на клиента.

Следователно тове е не просто лошо решение, това не е никакво решение на проблема с бягствата от правосъдие.